Веселите уиндзорки

Живописни образи в абсурдни отношения

Режисьор: Ръсел Болъм; сценография и костюми: Юлиан Табаков; музика: Милчо Левиев; с Филип Аврамов, Иван Бърнев, Рени Врангова, Стефания Колева, Пламен Пеев, Любомир Петкашев, Сава Драгунчев, Иван Юруков, Александра Василева, Стоян Пепеланов, Христо Чешмеджиев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, София Бобчева, Илиана Коджабашева, Божана Мановска, Евелин Костова и още

Тез, дето със греха си правят смях,
по-рядко хлътват във самия грях.
Един съвет, любезни господа:
пазете се от тихата вода!

След концептуалния Хамлет на Явор Гърдев и не особено сполучливия Ричард III на Стефан Москов, този път на ход е младият британски режисьор Ръсел Болъм. Той реализира забавна, но удавена в часовия пояс, комедия - една от най-малко поставяните у нас шекспирови пиеси, Веселите уиндзорки. Защото след като мине третият час, дори и най-блестящата комедия сменя жанра си в нещо друго...

Екипът е блестящ: участват част от най-ярките актьори от трупата (и извън нея), музиката е на Милчо Левиев, а сценографията и костюмите - на Юлиан Табаков (знаеш го от филма Цветанка). В ролята на Фалстаф солидно присъства Филип Аврамов, чието естествено очарование и силен импровизационен талант тук са обуздани с режисурата, която вкарва образа на един от най-жизнерадостните герои в световната литература в строго схематизирана рамка. Същото се отнася до блестящите Иван Бърнев (той изгражда гениален образ на Форд, патологично ревнивия съпруг), Александра Василева (неузнаваема като зловещата грозотия мис Куикли, алчна и продажна женица), Стефания Колева (чаровната мисис Форд), Рени Врангова (симпатичната мисис Пейдж). Очакваше се постановката да се превърне в истинско събитие с висока акустика, но вместо това скромно можем да я поставим в графа „интересен експеримент".

Както казва легендарният английски режисьор Питър Брук (един от най-големите майстори, поставяли великия английски бард, при това на местна почва): „На първата репетиция слепецът води слепци." Чак когато минат през процеса на катарзис и сфумато, актьорите и режисьорът могат да се обърнат без гняв назад и да отбележат спокойно: получи се.

Комедията Веселите уиндзорки наистина се е получила в Народния. Но академичният й профил, сдържаният английски хумор и благовъзпитаните сцени, спорадично прерастващи в жанровете комедия на ситуацията и фарс, не могат да оставят публиката без дъх, нито да я накарат да се превива от смях, който води към размисъл, а и защо ли.

Ще запомним Уиндзорките с живописната галерия от образи, влизащи в абсурдни отношения, с остроумните реплики в превод на Валери Петров, с чудесните втори планове в играта, добрите мизансцени и интересната, но твърде равнинна структура на спектакъла.

Текст Патриция Николова / Фотография Иван Дончев