Волпоне

За ползата от скучния театър или защо ти е да гледаш сериозни комедии

Сценична версия, постановка и музикална среда: Здравко Митков; сценография: Невяна Кавалджиева и Лилия Бабунова; с Георги Мамалев, Димитър Живков, Мартин Каров, Стефан Щерев-Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Михаил Сървански, Добрина Гецова, Кирил Ефремов

Въпреки че е написана преди повече от четири века, брилянтната сатирична комедия на Бен Джонсън звучи така, сякаш атакува именно днешните нрави. Въпреки че е съвсем нов, спектакълът на Здравко Митков стои така, сякаш че е направен преди 20 години. Силен в посланието си, но еднообразен в театралните средства, които повтарят до безкрай скучни мизансцени, без градация и динамика, без нови идеи, грация и лекота.

Разбира се, гарвановите пера, стърчащи от шапките и реверите на изпълнителите, акцентират върху лицемерието на алчните. Всички налитат като лешояди на мърша върху „умиращия" богаташ, който разиграва на малкия си пръст обезумелите му за пари приятели, любовници и познати. Но тези малки знаци не са достатъчни, за да разбият скованата и клиширана игра на Димитър Живков (слугата Моска), Нона Йотова (проститутката Канина), Жанет Иванова (продажната Коломба) и останалата менажерия около хитрия Волпоне. Лисицата, висяща от шапката на Мамалев в тази знакова роля, е символ, който доближава сатирата до басня. Но и това не е достатъчно, за да се влее свеж въздух във Волпоне, който е на изкуствено дишане.

Странен е изборът на Георги Мамалев в тази емблематична роля. Тук той не може да извади друг „фокус" от натюрела си, освен пак да разиграва познати скечове в стила на нафталиновото НЛО. Около него подскача, подпърхва и подрипва цяла менажерия от характери, представени като схематични образи, а не като пълнокръвни персонажи. Най-голямо разочарование е слугата Моска - изключително жив, изобретателен и интелигентен герой, който в изпълнението на младия Димитър Живков е като оживял експонат от музея на Мадам Тюсо. Единствено Антон Радичев като стария и противен лихвар Корбачо и Стефан Щерев като патологичния, но продажен ревнивец Корвино разнообразяват тази въртележка от досадни образи, при това само чрез външна пластика и типичните им комедийни умения.

Напоследък е повод за радост, че афишът на Сатиричния театър рязко намали заглавията на своите лоши „комедии", които разсмиваха само създателите си. Премиерният им Волпоне доказва, че скучният театър все пак е за предпочитане пред пошлия. Но и това не е достатъчно. Не че трябва да избереш „по-малкото зло", но ако имаш право на избор, защо да не опиташ оригинална торта „Гараш", вместо марципан?

Волпене е на 23 април (сряда) от 19:30 в Сатирата

Текст Патриция Николова / Фотография Атанас Кънчев