Аз съм българче обичам по улиците прашни да си тичам,
Да си харча, да си пея, нищо родно нито тача, ни милея.
Нека ти разкажа малко за себе си - все пак съм центъра на вселената. Та затова съм и центъра на столицата.
От всичко най-много обичам да се разхождам с пълни торби по улиците... Не! По-точно по Витошка.
Другото любимо ми е да ходя по заведения - да щракам с пръсти и да хвърлям я салфетки, я пари... да се знае, че ИМАМ!
Казват че имам “златна ноздра“ и това ми харесва - по-близките ми приятели ми казват накратко “Ноздрата“.
Относно приятелите... нямам много извън Facebook - то в тая държава място за приятелство има ли?!
Обичам и връзките. Кратките. За по вечер-две. Повече време от мен, никой не е заслужил.
Иска ми се да ти кажа колко исках да уча в университет и да стана много богат след това. Мама и татко така казваха. Ама не стана. Нищо. То в тая държава какво образование може да се получи?
Аз и без това знам. Имам мнение за политическата обстановка - Няма да се оправим! Знам и за футбола - И там е лошо! Наясно съм с безработицата и съм на “Ти“ със златотърсачките.
С безработицата сме приятели от много време. Имах работа преди, ама човек аз съм природен талант (ПРИ-РО-ДЕН!), а те ми дават 1000лв. на месец. Ееее, какво е това сега? Не става така. И напуснах - от днес за утре... да им е гадно.
Има и някои неща, които, разбира се, не ми харесват.
Не ми харесва, че има кошчета за болклук навсякъде. Пробвал съм да ги уцеля с обелка от банан, с дъвка, с боклука от вкъщи, със запалена цигара, с обувка, с горелка, с умъртвения плъх от вкъщи, с камък и с още много други предмети... Човек, никога не съм успявал, ама никога и за това ме дразнят. В тая държава няма ли кой да го оправи това?
Не обичам и да ми пука. И за какво да ми пука бе? Като гледам няма ледници около България, така че не съм застрашен от разни глобални затопляния и прочиие.
Не се дразня от успелите хора, то в тая държава такива няма. Може би само аз съм успял, сега като се замисля. Иначе не обичам и много много да мисля, че започвам да се напрЕгам.
НапрЕгат ме и тия дето много мислят. Мислят позитивно, гледат напред, много са културни... тинтири-минтири. “Къде живеете бе, че мислите позитивно?“ - е моят въпрос към тях.
Не ми харесва и да чакам на опашка, затова винаги се предреждам.
Не ми харесват и добрите обноски. Затова няма и да ти кажа “довиждане, дано ти е харесало“. Ще ти кажа само “аре“ и ако имаш въпроси, аз съм на Витошка и Патриарха и чакам да се събере още малко народ, че да мина с пълните торби. Към колата на ъгъла, разбира се.
Коментари