Египет беше източник на много първи пъти, нищо че не и на най-важния. Първо пътуване извън Европа, първо посещение на мюсюлманска държава, първа организирана екскурзия, първи истински културен шок. Какво още беше първо и какво просто от първостепенна важност в спомените, които ще отнеса някой ден към старческата си къщурка в Алпите? Прочетете по-надолу.
Част 2 – Туристическата
Организираните екскурзии
Нещо, на което гледах скептично - организирани екскурзии с гид и точна програма минута по минута. Винаги съм смятала, че да си „типичен турист“ е обида за индивидуализма ми. Oбикновено предпочитам да стана рано и да се разхождам из града без цел и посока, наблюдавайки как живеят хората. Само дето… в Египетски град само момиче да се разхожда цял ден из кварталите е равносилно нежелана бременност до края на деня ако имаш късмет и минус два бъбрека ако нямаш късмет. Организираните екскурзии се оказаха грешно подценявани от мен, защото да имаш хора, които се грижат за всеки детайл от преживяването ти и сигурността ти сериозно връща усещането за лагер в 5ти клас и е най-приятното нещо на света. Нашият гид се оказа отракан, бликащ от енергия и влюбен в работата си българин, който води екскурзии в Египет за сънародници в последните няколко години и вече е правил над 1000 посещения на пирамидите. Мечтата му е да посрещне 50ия си рожден ден на върха на Хеопсовата пирамида, това било възможно със специално разрешително. Аз и моята приятелка самоотвержено си предложихме компанията, в случай, че никой не иска да се качи с него (което се оказа точно така!? А на нас ни се струва като най-якото нещо).
Кайро
Кайро, ох, прашно Кайро. 20 милиона население и всичко, което идва с тях. Кайро беше толкова интересна гледка, че не можех да правя нищо, освен да зяпам с отворена уста и да попивам жадно културния шок с очи. Повечето от града видяхме през прозорците на туристическия автобус, но това беше перфектния начин да се запознаеш с улиците и кварталите на място с въздух толкова замърсен, че зимният смог в София е за лекуване на дихателните пътища. Главното усещане, което градът ти оставя е това за внезапно засилен патриотизъм, а когато се завърнеш вкъщи, гледаш преливащите кофи за смет пред блока и си викаш: „Е тука си ни е чисто и спретнато!“. В Кайро имат коли като за 20 милиона души и никакви правила за движение. Буквално. Вторият ни гид, египтянин, учил висше образование в България, научил български перфектно и по време на престоя си у нас от Мохамед прекръстен от приятелите си на Мишо, сам ни обясни, че трафикът е пълен хазарт. Пътна полиция не съществува, колите са стари, в града има по-малко от 5 светофара (ние видяхме само един, а пътувахме с часове), колите са ударени от всяка страна, повечето дори и по покрива, пътни платна няма. Между автобуса ни и автобус на градския транспорт, от чиито прозорци пътници си тръскаха цигарите, конкурент в движението ни беше велосипедист, вързал зад себе си крава на въже. Кравата - натоварена с напълно открита огромна кошница с хляб, който със сигурност отиваше на пазара да бъде продаден, топъл-пресен. Изрично ни забраниха да купуваме храна от уличните търговци и аз като почитател на нови вкусове местна кухня бях силно натъжена, но само преди случката велосипед-крава-топъл хляб да се разиграе пред очите ми. Неописуемо е колко далече може да стигне един мегаполис в дезорганизацията и замърсяването си, ако времето е постоянно топло и всичко може да се отлага „за утре“. Дори най-хубавият квартал в Кайро, през който минахме, както и новите сгради в центъра, се рушат запрашени и изглеждат всичко, но не и луксозни. И как, толкова интересно, всичко винаги е въпрос на приоритети – в целия град величествените джамии, градинките, обработваемите площи и футболните игрища единствени бяха в перфектно състояние. Насред целия хаос от неизмазани сгради без покриви с пердета за прозорци, нижещи се пред погледите ни цял час, между купчини строителни отломки и захвърлени холни гарнитури, върху които спят улични кучета, мъжете отпиваха щастливо чай и пушеха наргиле в кафенета, скрити от гледката около себе си с ония оградки от тънки бамбукови пръчки, дето се ползват специално за заведения. Хората са си щастливи, животът си върви.
Египетският музей
Винаги когато се намирам в музей, се опитвам да изстискам максимално от преживяването и си напомням сама през три минути, че всичко във витрините е дошло от не-знам-си-къде-си и е част от величествените чудесии на човечеството или природата, които иначе ще видя само по телевизията. Тук преживяването беше х1000, защото, да му се не види, това са ИСТИНСКИТЕ МУМИИ. ИСТИНСКИТЕ ФАРАОНСКИ САРКОФАЗИ. ИСТИНСКАТА МАСКА НА ТУТАНКАМОН. Толкова образи, запазени в главата ми от детските книжки и анимационните филмчета, включително онова коледното за Мойсей са пред мен, по-истински от всякога и би трябвало да бъда „уау“. Беше си наистина изумително, особено огромните каменни статуи на фараони, високи до тавана, но не успях да усетя магическата енергия на отминалите много много много хилядолетия, която очаквах. Може би било различно, ако се разхождаш сам в празен музей. Единствената мисъл, на която ме навеждаха детайлно изработените фигурки, бижута, мебели, папируси и каквото душа ти иска, беше колко нелепо ми се струва цялото това чудо, извадено от контекст и оригинална обстановка. На това столче е седял задника на жената на Рамзес V, а аз го пипам ей така с ръката си с шарен маникюр? Очаквах да ми се пренесат поне някакви видения ако не магически сили. Времето наистина е странно нещо.
Пирамидите и Сфинксът
Не спрях да повтарям като папагал в амнезия през цялото време: „Това са ИСТИНСКИТЕ пирамиди, човек! От филмчетата!“. Не можеш да се правиш на готин в реакцията си пред пирамидите, освен ако не си претръпнал жител на Гиза, който се изхранва продавайки шапки с щампа пирамида за един долар на автобусите с туристи, а като се прибереш си ги виждаш и Хеопсовата, и другите две, през терасата. Те са там от хиляди, хиляди години и изведнъж ти също си там. Ти, Кольо от Кокаляне. Бях слушала версии, че обстановката около пирамидите е разочароваща, защото е твърде цивилизована. За щастие има предостатъчно пустиня, камили и бедуини , за да се почувстваш точно както си си представял, а сградите са в далечината. Огромни са, тия пирамиди. Стават за катерене без проблем, ако няма кой да те спре. Величествени са. Бих се върнала още веднъж, просто за да си поседя цял ден там и да ги съзерцавам, докато си ям закуски от раницата и си говоря с приятел до мен, защото имахме не повече от час и за трите + сфинкса. Аз избрах да посветя половината време на това да вляза в Хеопсовата (най-голямата) пирамида. Заплащаше се допълнително, около 12 долара. Вътре е вълнуващо, стръмно, страшно и приключенско като в компютърна игра или филм за Индиана Джоунс, тясно и мирише на вековни спарени чорапи. Разходката е кратка, натоварваща като стабилна тренировка, бедна на въздух и в края ѝ стигаш до една погребална камера без нищо освен празен саркофаг в нея, където срещу бакшиш от един-два долара, весел египтянин ти прави снимка със собствения ти телефон и ти показва къде е отвора за въздух. Сфинкса го видяхме само от далече, защото си изгубих билетчето за него, но така и така съм убедена, че ще се върна поне веднъж. С повече слънцезащитен крем и по-голяма шапка.
Кораловият риф на Червено море
Като начинаещ турист не съм била в много чисти води или ярко сини морета и океани, така че Червено Море си взе много възхита от мен. Scuba diving изживяването ни беше най-неочаквано приятната изненада за цялата ваканция. Аз и моите натрупани главно от рисувани филмчета и детски книжки впечатления и мечти за Света, но пак ще спомена анимация – това гмуркане си беше ТОЧНО като в „Търсенето на Немо“. Не знам дали бяхме случили с екипаж или просто има някакво голямо щастие в моряшкия живот, но всички на корабчето се различаваха коренно от египтяните на сушата – бяха някак по-искрено отворени към нас, по-малко ориентирани към бакшишите ни и с чувство за хумор, от което може да се удавиш. Инструкторите се справиха с всеки склонен към панически атаки и му показаха един магически свят под водата. По-красиво нещо на 1000% не съм виждала в малкия си живот. Синьото, абсолютната чистота, пасажите от шарени рибки, коралите, водолазите около нас, дъното на лодката, погледнато отдолу, спускащата се котва, потъналият кораб който не очаквах.. все едно гледах Discovery channel през собствен телевизор с размера на маска за гмуркане. Сигурно като стана баба, пак ще се сещам за този ден и всичките му цветове. Цената на екскурзията беше 44$ на човек с включени транспорт, екипировка, две гмуркания с инструктор и обяд на палубата. А аз за толкова маратонки си купувам. Правилно казват хората да инвестираш в преживявания, а не във вещи.
Пазаруване по Египетски
Как ми липсва сега като се върнах, да отида в супермаркета и да ми кажат „Сметката ви е 22,75“, а аз да кажа: „Давам ти 10 и си стискаме ръцете“. В Египет на 97% такова нещо като фиксирана цена няма. В аптеката, в магазина за хранителни стоки, н а в с я к ъ д е и за всичко можеш да се пазариш и даже ако не го правиш, не те уважават кой знае колко. За арабските народи търговията е изкуство и начин на живот. Ритуалът е това, което ги кара да се гордеят с работата си. Започва се от таксиметровият шофьор, с когото се пазариш за колко да те закара до центъра, където той директно те отвежда в магазина на негови роднини. Продължава се с покана за чай или кафе, докато с неподправен интерес те разпитват за живота ти и ти правят комплименти (в нашия случай предлагат и камили). След това си харесваш нещо, но цена не ти се казва, преди да си изпиеш питието и да получиш още десет комплимента. Чак тогава ти се изръсва абсурдно висока цена за избраното от теб, а ти започваш да се пазариш. Аз бях от балъците, които свалят цената с малко, купуват и си отиват. За щастие, в пътуването си бях с приятелка и родителите й, сред които един Майката-кралица на пазарлъците. Сваляше цени с разговори на 4 езика, молитвено ръкомахане към Господ, крясъци, демонстративно излизане от магазините (незабавно те последва служител, който върви с теб по улицата ако ще и пет пресечки, като продължава пазарлъка, докато не се уговорите и не се върнеш обратно) и психологически трикове като „Как така 90? Една приятелка от хотела каза, че вчера си е купила същото за 14!“. Ние пазарувахме арабски парфюми, чай, подправки, продукти за коса и сувенири. Шампоаните и маските им за коса са УАУ, дори и тези за един долар направиха чудеса с косата ми. Ако някъде shopping-ът е кардио, то това е в Египет.
Следва продължение...
Автор: Мирела Вселена
А тук можеш да прочетеш част първа.
Коментари