Идният петък е онази вечер в годината, когато според поверието на древните келти лятото отстъпва на зимата, а душите на мъртвите надничат в света на живите, търсейки храна и утеха. Легендите придават уютния мрачен мистицизъм на празника, който те хваща за гърлото и поддържа нивото на адреналина ти в максималните му стойности. И понеже и нас ни пере сачмата и си падаме по страшни приказки за призраци, духове и вещици, задълбахме дълбоко в историята на празника и имаме намерение да ти поднесем на тепсия всичко, което научихме за Хелоуин.
Произход
При древните народи, още преди християнството да изтласка езичеството, хората са свързвали своите религиозни ритуали и вярвания с цикличността на живота и пулсът на Земята - със смяната на сезоните, с природните стихии, с живота и смъртта. Както при много други племена и култури, в чието битие преобладава земеделието, така и при келтите моментът, когато приключва цялата полска работа, реколтата е прибрана и идват мразовитите месеци, е край на един етап от живота и началото на друг. Природата заспива зимен сън, за да се събуди напролет; животът замира, за да възкръсне за новия цикъл, светлината отстъпва на мрака. Древните племена на Острова са почитали този кръговрат със своя празник Samhain (чете се Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен, а преводите варират също толкова пищно).
Също така 1 ноември е и Нова година за келтите, което символизира цикличността. С настъпването на зимата (на смъртта), те свързвали и вярването, че в тази нощ се отваря границата между живите и мъртвите. Тогава духовете на починалите през изминалата година навестяват нашия свят, търсейки начин да останат още малко и да открият живи тела, в които да се вселят. За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и маски, за да изплашат призраците. На духовете оставяли храна, за да се заситят и да не влизат в домовете на живите, а друидите (висшите келтски жреци) палели големи огньове, около които в нощта на 31 октомври се събирали жителите на селището. Там изгаряли на клада животни, а понякога дори и хора (най-често престъпници или затворници), като според изгарянето се правели предсказания за идващата година.
Различните келтски народи празнуват и наричат празника по различен начин, като наследството на древните традиции е живо и до днес във вярванията на неопаганистите. На остров Ман, например, отбелязват Хоп-ту-Наа, а според обичая децата обикалят къщите с изрязани от ряпа фенери и събират пари и лакомства. Там, където не получат нищо, оставят парчетата от издълбаното растение по вратата. Този обичай май ти напомня нещо, а? Ще те разходим и до Корнуол, където честват Алантайд или Калан Гуав. Това означава Първият ден на годината и се празнува в нощта на 31 октомври. Празникът също е с предхристиянски корени и на този ден се подаряват големи, червени, добре излъскани ябълки, като пожелание за здраве и късмет. В Уелс пък в нощта на 31 октомври хората избягват да минават покрай гробища, порти и кръстопътища, тъй като там бродят душите на умрелите. Повечето ритуали тази вечер са свързани именно с духове и призраци. Очевидно много народи са приели концепцията за срещата на мъртвите и живите, защото чак в Мексико си имат Ден на мъртвите и то на същата дата.
Християнизиране
През IX век християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. Една от основните цели на Църквата е да изкорени древните вярвания от териториите, където има влияние и да може по този начин да навлезе в ежедневието на населението. За да приемат обикновените жители християнските ритуали като свои, свещениците постепенно припознават езическите традиции като църковни обреди. Сауин е едно от най-масовите и влиятелни чествания в келтските народи и трън в очите на Църквата, поради което тя търси начин да го претопи в каноничен празник. През 853 папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, които нямат отделен празник през годината. Така католическата църква заменила езическия празник на прехода от живот към смъртта с нещо доста подобно.
И както сигурно знаеш, нощта на Вси Светии (All Hallows’ Eve) се отбелязва след залез на 31 октомври, преди настъпването на Деня на Вси Светии (All Hallows' Day) - 1 ноември. На 2 ноември пък се чества Денят на Всички Души (All Souls’ Day), на който се четат упокойни молитви за мъртвите. Това е Тридневието на Вси Светии, което от ранното средновековие насам постепенно се слива в един празник - Хелоуин (Halloween или Hallowe’en). Той съчетава християнските обреди и митове с езическите ритуали на келтските празници, които изброихме по-горе. Днес в него присъстват всички елементи от древните традиции, преминали през църковния канон. Тук са ябълките, орехите и тиквите (сезонните плодове), черните котки, магиите, предсказанията, духовете и привиденията. Така Хелоуин е празникът, който повече от всички други съчетава езическата мистика с християнската.
Страх ли те е?
Фенерът от издълбана тиква или ряпа идва още от древността, а пламъкът в тях символизирал призрачните огньове, които се появяват над торфените ями. Дълго след сливането на келтските езически традиции с християнските вярвания, фенерите от тиква или ряпа се изрязват като лица на духове, таласъми и чудовища, за да може светлината от тях да прогонва призраците, прекосили на Хелоуин изтънялата граница между световете.
Преданията за преминаване от света на мъртвите в този на живите, легендите за призраци и зли сили, историите за магии и духове винаги са вдъхновявали въображението. Така през вековете стряскащите приказки, които се свързват със Сауин, Хелоуин, Хоп-ту-Наа или както щеш го наречи, постоянно се увеличават. Може би най-разпространената е легендата за Слийпи Холоу на американския писател Уошингтън Ървинг от 1820, в която се споменава и духът на хусарски войник, обезглавен от топовно гюле, а главата му е подпряна на седлото, докато сее ужас в хората. Сред авторите, вдъхновени от мистериозните истории, свързани с Хелоуин са Едгар Алан По, Х. Ф. Лъвкрафт, Стивън Кинг, Тим Бъртън, Нийл Геймън, Роджър Зелазни, Бела Лугоши, Винсънт Прайс и десетки още съвременни писатели, режисьори, актьори, художници, автори на комикси, музиканти и артисти. И като фенове на страшните истории с мистична и мрачна атмосфера, нямаме нищо против да се потопим в духа на Хелоуин, който, макар и да е далеч от българските традиции или източното православие, от десетки години набира популярност в цял свят и забавлява милиони хора. Ние пък ще честитим и рождения ден на най-лъчезарното хелоуинско същество, което познаваме - Миленита.
А ти приготви тиквения фенер, сгрей ром, избери си любим страшен филм или се пусни по някое от многото тематични партита или концерти в София този петък. И ако уплашиш някого, почерпи го с лакомство.
Текст Ивайло Александров / Третата рисунка горе: "Старицата" от Анджела Джейн Барнет
Коментари