За да можем да погледнем през призмата на онези млади хора, които са забравили значението на думата обноски, но пък не спират да помнят и напомнят какво е късо съединение, ще трябва повече от желанието да ги разберем. И когато да усложняваш и без това усложненото съществуване на някой стане забавно, новото ни общество доказва, че деградация е синоним на градация. За да не навлизаме надълбоко в необятния български, че току виж сме се удавили, ще се целим към по-разбираеми предмети като историята.
Понеже днес е 6 септември, ако някой не е добавил до тага си от дискотеката честитка, нека го направи, за да не нарушаваме новоутвърдените обичаи. Но за щастие интернет не дава само възможност на неинтересни хора да постват интересни неща, а и да научат цялата история,география, физика и така нататък. За нещастие, възползващите се от това не могат да се преброят, не защото са много, а защото ги няма.
135 години са повод за гордост, но и за голяма показност. Пародийната празнична обстановка около хора, нямащи представа, че Пловдив е велик град не само защото ни е дал Йордан Йовков, но и защото ни е подарил Съединението, ме кара да се натъжа.
Съединението не само прави силата както пише на герба на родината ни, но прави и шофьорите нервни, поради затворените улици и задръстванията, които те причиняват. За да не издава обаче лошите си обноски пред камерите, обичайният българин слага маската на родолюбец, докато същевременно носи в сърцето си недотам добре приктита омраза към българската правна, здравна и каква ли не още система.
Любовта към родината обаче не свършва дотук. Претенциите за величие на едни самозабравени хора, карат чуждите страни да се усмихнат на чаровното ни невежество и да направят така че, помагайки, ни карат да се чувстваме длъжни да празнуваме Свети валентин, а не Трифон зарезан.
Да, за съжаление така изглежда родолюбието днес, погледнато през призмата на новите модерни разбирания, които един немодерен родолюбец не може да разбере. Махнете си маските патриотари, защото днес не е католически празник Хелоуйн, който е модерно да се празнува. Днес е денят на Съединението, който е не само повод за гордост с миналото, но и мотивация за това да се стегнем като личности и като народ и да направим нещо съществено. Не трябва вечно да лежим на великата си история, която уви си спомняме само на националните ни празници. Да създадем повод за гордост в настоящето и бъдещето на страната ни, вместо само да се бием в гърдите с делата на достойните ни предци.
Ние сме тези, които трябва да са авторите на новата славна история на България, а не нейните нередовни читатели. Така че, следвашият път, когато колата ти даде на късо, се сети, че има някой по-развален от нея.
Текст: Христина Маркова
Коментари