Онзи ден простирах на терасата. Реших да изляза по пижама - кой ще ме види? Два часа по-късно видях, че съм качен в група, за забелязано в… хола ми. Странно, казвам си аз. Кой ще ме снима, докато простирам. Отварям снимката и чета: „Вижте, мъж простира по пижама“, а отдолу 1000 харесвания и 500 коментара. „Тъпак, дори и пижамата му е тъпа“, „Тоя пък на какъв се прави“, „кой простира в петък?“…
Всякакви знайни и незнайни особи, бяха взели участие по темата, като коментираха шумно ежедневието ми. Супер, станах известен. Да, ама не!
Идеята на подобни социални групи нашумя преди години, с бума на социалните мрежи. Отначало бяха забавни: тук котка без дом, там жена без сутиен. После станаха обществено значими: полицаи в нарушение, груби контрольорки в градския транспорт или лошо отношения към възрастни баби в парка. Всички новинарски емисии пълнеха новините си по сигнали именно от такива групи, като не един и двама бяха хванати именно заради тях. Да, ползата им е голяма, но каква е вредата им?
Първото неприятно нещо, което видях, беше поредица от снимки на хора, които лежат по полянки. Те може и да се пекат на слънце или просто да са прекалили с алкохола, но може и да не се чувстват добре. Първата реакция в подобна ситуация не е да снимаш, за да получиш стотици харесвания, а да се приближиш до човека, за да провериш дали е добре. Ако нямаш такива добри намерения или просто не ти се занимава, може да подминеш, както обикновено правим ние българите, но да снимаш ми се вижда твърде грубо.
Другият скандален случай, беше с момче с видими ментални проблеми. Младо момиче го бе качило в дадена група с цел да се подиграе на поведението му. От коментарите отдолу ставаше ясно, че момчето често пътувало с градския транспорт и наистина не било добре. Това не спря момичето, нито провокира него или администраторите на групата да изтрият снимката. Напротив: тя събра много коментари, едни против автора, други против групата, трети с присмех към момчето.
Къде свършва забавното и започва плашещото?
Според разните там закони, ако някой ме снима на обществено място, то аз нямам никакви правa. От човешка гледна точка обаче едва ли е така. Хора по простори, по тераси, по паркове. Хора, устремени в своето ежедневие, които не подозират, че ще станат обект на псевдо папараци, които нямат какво да правят. Аз съм ЗА, да хванем престъпниците, но съм ПРОТИВ да се присмиваме на гражданите.
Последният пример против тези страници дойте преди няколко дни, от поредица от клипчета и снимки на младо момче, може би вживяващо се за Боби Ваклинов, което преследваше жена, която късала цветя в центъра. Честно казано аз поне не видях как ги къса от въпросното клипче, но видях младежа, който я преследваше в продължение на няколко пресечки, за да ѝ иска сметка. Обикаляше с нея по таксита, гонеше я, дори търчеше по нея. Доста плашещо, поне за мен!
А, аз… аз няма повече да простирам. Стига ми с тая слава!
Намери си работа в София и полудей!
Коментари