4 причини да НЕ пътуваш с БДЖ

Не е тайна, че мнозина не умират от щастие да пътуват с влак и масово автобусите и споделените пътувания ( в случай,че не си шофьор и нямаш кола) са за предпочитане.

БДЖ може да скъса нервите дори на най-спокойния човек раждал се някога и пътуването да се превърне в една досадна, дразнеща и мъчителна одисея, която да не пожелаеш и на най-големия си враг.

Всеки втори би изредил поне пет  неприятни преживявания от такова „приключение“.

В тази статия, ще ви представим 4 от най-универсалните причини да избягваш пътническите услуги на БДЖ:

Закъсненията
Класика в жанра е, да си се сблъсквал с този „феномен“ поне веднъж. Закъсненията варират от 10 минути до 2 часа...а понякога и повече. Ако си взел окончателното решение да рискуваш и да избереш БДЖ, трябва предварително да се абстрахираш от понятието за време и да се успокояваш с добре познатата ни фраза „път срок няма“. Зареди се с търпение и дишай дълбоко...и без това друго не ти остава.

Столичната сган на килограм
Гарата е едно от любимите места на всякакви хора, които по една или друга причина са отхвърлени от обществото и могат да навредят на останалите по някакъв начин. Не целя да ги обиждам, но през повечето време те самите се представят в лоша светлина. Сигурна съм,че всеки един от тях има лична история, която обяснява сегашното му положение, но средно статистическия пътник не е нясно с нея. А и бърза да си хване влака, все пак.

Такива типажи са наркоманите, агресивните скитници (алкохолици) или прикрити бандити, чиято цел е единствено да свият нечия чанта, портномоне и куфар. Често те могат да бъдат доста изобретателни и да ви разсеят с какви ли не жалостни слова, докато част от групичката им не ви ограби почти като на шега. И да...случва се и под носа на органите на реда, които уж са винаги нащрек.

Недружелюбните продавачки
Не всеки се впечатлява,че някоя продавачка на гарата го е погледнала накриво, докато му затопля сандвича в микровълновата. Но когато недрожелюбното и дори нагло отношение се превърне в навик, винаги прави кофти впечатление. На ЖП гарата, с лекота могат да откажат да ти направят кафе или мляко с какао в 21.30, защото вече са измили кафе машината и било късно.

Да ти се развикат, че разглеждаш повече от 3 минути изложените вестници и списания, но не купуваш нищо или да отворят широко всички външни врати на кафенето, въпреки, че клиентите очевидно замръзват.

А ако имаш нещастието да пътуваш с нощен влак...цялата гилдия на обслужващия персонал под влияние на умората, отегчението и раздразнението си, ще направи всичко възможно да си го изкара на теб.

Крайностите са на особена почит
БДЖ е институция на крайностите. Там пътуването е или обичайно лошо, или твърде ужасно. На лице са или нормални закъснения, или чудовищни отлагания. Във влака цари или добре познат студ, или нетърпима жега. Средно положение просто не съществува.

Ако кондуктура реши да пусне парното, само за 20 минути се чувстваш като в сауна пълна с безброй неприятни миризми. Като  бонус, прозорците не винаги могат да се отворят както трябва и потенциалното задушаване е почти гарантирано.

В случай,че парното бъде спряно дори за половин час, купето изстива с удивителна скорост без значение от сезона и съвсем спокойно на сутринта можеш да се радваш на настинка и главоболие. Вълнуващо, нали?

Все пак, ако си достатъчно запален пътешественик и тези причини не те сломяват, купувай смело билет за твоята дестинация! Но запомни,че тръгнеш ли някога да водиш битка с БДЖ или да вървиш срещу установения „ред“ там- губещия винаги ще си ти!