5 признака, че живееш в български дом

Всяка една нация има своите отличителни белези - дори и в домакинството. Във всеки френски дом се разнася мирис на препечен хляб, при немците телевизорът винаги излъчва мачове, а гърците обичат белия цвят. В българските домакинства обаче е доста трудно да се опише какво точно се случва, защото ако не го преживееш, няма как да знаеш. И тъй като дотолкова сме свикнали на българската обстановка и въобще не забелязваме нещата, които са строго типични само за нашата географска ширина - нека за малко да ги извадим на преден план.

Сладоледена кутия с магданоз
В българските домакинства статистиката е такава: когато видиш кутия от сладолед във фризера - в 90% това е било бившето й призвание - сега е просто място за съхранение на други продукти, а само в 10% от случаите, в нея наистина има сладолед. А да осъзнаеш, че това, за което копнееш не е там, където си мислиш, че е - си е доста болезнено преживяване. Ако не вярваш - ето го и доказателството:

Огладняваш през нощта, яде ти се нещо сладко, и въпреки че хич не ти се става, слабостта ти към сладкото надделява. Сещаш се, че последния път като отвори фризера, за да си сложиш лед в колата, зърна сладоледена кутия. Чудесно, тъкмо и ще се разхладиш, че в тези горещини и без това трудно се оцелява. Отваряш хладилника, протягаш ръка, напипваш кутията сладолед, оставяш я на плота, бъркаш в чекмеджето да си извадиш една лъжица и отваряш кутията. Едва си надигаш клепачите и тъкмо си готов да загребеш, когато осъзнаваш, че ако го направиш ще хапнеш замръзнал магданоз, а не сладолед. Прибираш обратно всичко, връщаш се в леглото, а клепачите ти за разлика от лакомията ти, са ти благодарни, че най-сетне ще си доспиш.

Пликовете с боклук пред вратата
В нормалния ход на нещата е, когато в домакинството се насъбере някакво определено количество отпадъци, то да бъде изхвърлено. Това обикновено се случва вечер, след като вечерята вече се е състояла и кухненското помещение се почиства. Ами така е в повечето държави, но не и в България. Ние почистваме, но никога не си хвърляме боклука вечер, защото ще си изхвърлим късмета ако го направим след залез слънце. А то понеже иначе имаме един невероятен късмет... Нищо де, наистина е по-добре да не рискуваме, че да не вземе случайно положението да стане по-зле. Пък и в крайна сметка пликовете с боклук стоят достатъчно добре и пред входните ни врати. А и нали така или иначе ще ги изхвърлим сутринта на път за работа - по този начин може и да си стимулираме късмета, кой знае?

Мазето е пълно със зимнина
По цял свят хората ползват подземните помещения на блоковете или къщите си, за да държат там било то колела, кашони със стари снимки или пък вещи, които никога повече няма да използват, но пазят, защото за тях те имат сантиментална стойност. В България ние наричаме тези места "мазета", а в тях си имаме буркани. В хода на лятото постепенно ги запълваме я със сладко, я с компот; през есента - с туршия, а през зимата и пролетта консумираме всичко, което прилежно сме си подготвили като зимнина. Така че в общи линии е все едно какво е времето навън, защото в мазето винаги е сезонът на бурканите и знаем, че има какво да хапнем, стига да успеем да го отворим. А това понякога си е голяма битка, която в повечето случаи изисква намесата на нож, който да ни помогне с отварянето на запасите ни.

Пликът с пликове
След пазар българинът не само, че не си изхвърля пликчетата - той прилежно си ги събира. Може би не всички сме фенове на дрехите втора употреба и повечето хора подхожат с погнуса при мисълта за това, но при пликовете е точно обратното. Колкото повече пъти успееш да го използваш за да прибереш нещо в него - толкова по-добре. А и винаги знаеш откъде да се сдобиеш с торбичка - от друга такава, заемаща почетно място в кухненския бокс и в която си набутал всички останали торбички.

Конци в метална кутия от сладки
Нали се сещаш за онези метални кутии, които обикновено пускат по Коледа и Нова Година? Най-често те са пълни с вкусни сладки, които те карат да усетиш духа на празника и уюта на дома. Хапваш си от тях и гледаш коледни филми вечер след вечер, наслаждавайки се на тихо сипещият се сняг навън. И изведнъж кутията изчезва безследно. Започваш да я търсиш, а баба ти умело отбягва въпроса ти къде е тя. Откриваш я скрита зад пердето, при всички останали неща за домашна употреба, наред с други подобни кутии от предишни години. По-изненадан си от всякога, но също така и щастлив, защото най-сетне си я октрил. Отваряш я, а пред теб се открива същинска джобна кинкалерия: копчета, конци, игли, карфици... но от сладките няма и следа.

Роди ме, мамо, българин, па аз сам ще се нервирам

Защо българинът охка толкова много?