А София можеше да е на три морета

В един светъл 14 юни, като днешния, през 1920 в Царство България е въведена Трудовата повинност. Тоест всички мъже и жени в дадена възраст са били задължени да работят в полза на правителството, главно по строителни проекти. Именно по този повод ти разказваме за една от най-нестандартните соц идеи от близкото минало - Софийският Плавателен канал. Сложете каските и вижте защо всички задръствания, породени от строежа на метрото можеше да са само зъл мираж, а от Павлово до Панчарево да хващаме лодки! Бързо, лесно и по вода.

Годината е 1950. Милата ни родина е под зоркото ръководство на министър-председателя Вълко Червенков, който не само иска да блесне пред партията, той иска да го направи мащабно, затова у нас започва да се строи по съветски образец. Софийският Плавателен канал е идея на партията и предвижда строителство на Плавателен канал от, тогава, село Панчарево до Павлово, по който да плават кораби! Идеята е била цяла София да се обримчи с въпросния канал и гражданите на столицата да могат свободно да се придвижват с воден транспорт до различни точки. Проектът е наричан още "Софийското море" и е част от хидровъзела "Пасарел", който включва строителството на язовир "Сталин" (сега "Искър"), ВЕЦ "Пасарел", язовир "Пасарел", бент "Кокаляне", ВЕЦ "Кокаляне", долен изравнителен язовир "Панчарево", ВЕЦ "София" и грандиозния Софийски плавателен канал. Всъщност столицата ни, наред с Букурещ, е една от малкото в Европа, за разлика от Варшава, Лондон, Берлин, Прага, Париж и др., която не лежи на плавателна река и именно тази природна несправедливост са искали да променят от кабинета на Червенков.

На 1 май 1961 при манифестацията пред мавзолея на Георги Димитров, партийният лидер Тодор Живков обявява пред събралите се граждани, че започва да се строи плавателният канал Панчарево-Павлово, по който ще минават кораби. Гранде строежът започва с поставянето на голяма табела на спирка Павлово по линията на княжевския трамвай. Надписът на табелата гласи: "Тук ще бъде пристанище Павлово". Под надписа е нарисуван корабоплавателният канал Панчарево-Павлово и са означени пристанищата. Предвиждало се за нуждите на канала да се използва труда на граждани, които всяка неделя извън работно време да строят за родината и за изграждането на хидро-проекта. На помощ щели да се притичват и местни предприятия, плюс Строителни войски. Пристанищата, на които е трябвало да акостират речните превозни средства, са били наричани пристанищни спирки. Тези спирки щели да бъдат Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост и Панчарево. Реално началото на Софийския плавателен канал е до улица "Самоковско шосе" от лявата страна на язовирната стена на Панчаревското езеро, а изкопи са предвидени в Панчарево, в землищата на Горубляне, Симеоново, Драгалевци, Малинова долина, Дървеница и др. Според архитектурните планове каналът е трябвало да бъде широк 20 метра, дълбок 5 метра, а общата му дължина да е 17 километра. По него е трябвало да минават кораби с дължина до 20 метра, широчина до 5 метра, височина до 2,5 метра, за да могат да преминават под новоизградените мостове, като плавателните съдове е трябвало да возят най-много 40 пътници.

За осъществяването на всичко това савпрегнати софиянци от по-интелектуалния елит на столицата, работещи в научни институти, министерства, висши учебни заведения, в партийни комитети. Вложените доброволни трудови дни са десетки хиляди, а вдъхновение се черпи от мисълта за новия облик на столицата. Постепенно обаче нещата започват да замират. Все по-малко пари се отпускат за новия строеж, който по думите на архитекти не е бил добре планиран и дори било възможно да предизвика масови наводнения, ако се изпълни изцяло. Партията осъзнава невъзможността да завърши канала, но продължава да мотивира другарите граждани да работят по изкопните действия. Няколко години по-късно тихомълком, без съобщения в пресата и гръмки заглавия, същите тези граждани, които са копали за славния лозунг "София на три морета", са били инструктирани да заринат обратно всичко, което сами са прокопали. След като начинанието окончателно приключва в края на 60-е години, през 1966 се вижда, че от желаните 17 километра са прокопани едва 9, а и до днес на някои места в Младост и Панчарево може да се видят неизравнените участъци от великата софийска мечта. Според есета на Георги Марков, който пише репортажи по темата, строителството на канала е било чист приом, чрез който населението да се държи изморено и подчинено.

От своя страна, ние пък казваме, че може да е мечта, ама не е лоша. Ако сега София имаше своя Софийски Плавателен канал, щяхме с удоволствие да си направим разходка с лодка и да пропуснем 1,60 за билетчета в градския транспорт. По вода може да е по-скъпо, ама е по-готино, особено когато София мечтае, както винаги - за море!

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Архив Спомени от Народната Република