Чалгата е новата литература

Ако питаш някой чужденец какво знае за България, то той най-вероятно би ти пуснал някоя песен на Азис. Или в най-добрия случай ще се окаже, че лелята на майка му е наполовина българка и благодарение на нея може да ти каже едно „Здрасти“ на нашия език. Има и друг вариант разбира се – да е бил на нашето Черноморие в частност Слънчев Бряг и тогава вече няма да можеш да му затвориш устата, защото няма само да спомене името на някой нашенски поп-фолк изпълнител, ами направо ще ти изнесе концерт.

Никой няма да ти каже, че е чел произведение на Вазов, Ботев, Вапцаров или Яворов в превод на друг език и недей да се чудиш защо. Отговорът е доста прост и същевременно болезнен – новата литература е родом от Пайнер. Проблемът обаче не е че чужденецът би ти запял чалга песен, вместо да ти каже колко любим му е някой стих от българската поезия. Най-страшното е, че много други млади хора с българско гражданство биха го направили.

Те едва ли биха могли да изрецитират част от „О Шипка“ , да кажат трите имена на Васил Левски или да обяснят кой е корабът Радецки. Но за сметка на това с лекота ще направят литературен разбор на дълбокомисления текст на новата песен на Анелия. Българчетата със сигурност ще са забравили кога е основана българската държава, защото са го учили в далечния четвърти клас, но повече от сигурно ще помнят дума по дума какво точно се пее в някоя ретро чалга симфония от 2005, когато са били на седем години.

Народната библиотека едва ли е някаква позната локация за тях, а да не говорим за Народния театър, в който никога не са влизали, но със сигурност са пили бири в градинката пред него, докато на колонка дъни „Чалга микс 2017/2018“. Да не говорим за това дали някога са стъпвали в галерия или музей – най-много да са били принудени да го направят на някое зелено училище, благодарение на ръководните им учители.

В училище пък никога не са се старали да присъстват толкова в часовете, колкото да успеят да влязат в дискотеките в Студентски град, с помощта на фалшива лична карта. А на тях такъв документ за самоличност дори не трябва да им бъде даван нито на 16, нито на 18, нито на каквато и да е била възраст, докато не им дойде разум в главите.

Защото е срамно да си българин, да не знаеш историята си и за закуска, обяд и вечеря да слушаш музика, от която струят турски мотиви и могат да се набиват само селски гюбеци. Че на кой му пука, че сме били под турско робство? Важното е да се леят сиви гъски и шампанското да пръска под кръста. Нали така? Е, не е така. И не трябва да е. Но уви, е.

И може би само по-възрастните поколения могат да разберат за какъв проблем става въпрос и да направят съпоставка с това, което е било преди и което е сега. Защото чалгата е нещо повече от музика. И не, определено не е религия и начин на живот, както повечето младежи биха казали. Тя всъщност е проблем и е основна причина за това красиви момичета да загрозяват нежните си черти със силикон и хиалурон, а момчетата да забравят какво са им казвали майките им за това, че трябва да са джентълмени. Но тъй като това са визиите, присъстващи в чалга клиповете – те ги идолизират и искат да ги направят свои.

Времената се променят, очевидно и моралните и културните ценности също. Само дано чалгата наистина да не е новата литература, въпреки че всичко случващо се около нас е в полза на това твърдение. И то освен просто да се помолим, ей така профилактично, нищо не остана - пък каквото сабя покаже... То така или иначе вече си е е*ало майката.


А тук можеш да прочетеш малко повече за любовните клишета

Вапцаров в чалга рефрен

Кво става брат? Нищо бе брат...