До пазара и назад, 1 част

Причината да сме тук е новината, която направо ни събори: Женски пазар щял да се превърне в нещо от бетон и стъкло с паркинг под земята и водна кула под небето. Цялата работа бе спряна преди две години, но сега проектът излезе от Апелативния съд и тръгна да търси инвеститор. Плод и зеленчукът щяло да го бъде, но всички архаични сергии с архаичните си собственици и сюрреалистичните си стоки ще са аста ла виста.
Затова изключихме компютъра и решихме да се поразходим, докато пазарът - такъв, какъвто го познаваме, все още го има. Поне няколко романа могат да започнат оттук, мислим си ние, а пред погледа ни се въртят всякакви заглавия и изкривени сюжети на отдавна прочетени книги.

Песента на колелетата
„Аз за тия пари кола ше си купя", клати глава един в шушляк, втрещен пред раздрънканото колело на витрината. Велоработилницата е на бул. "Стефан Стамболов", в самото начало на Женския пазар. На кормилото е лепнат етикет - 350 лв. Ако искаш. Зад него те дебне бай ти Пламен Пацев, който обядва яхния от алуминиево канче и се прави, че не чува. Около него висят каквито чаркове се сетиш, видели и по-добри времена. Дали е чувал за Тур дьо Франс - чувал е, чувал е, вика и e готов да ни изгони. Тръгваме си сами.

Кланица 5
Джапаме из локвите и се чудим кое по-точно му е екзотичното на това място - студено е, мърляво е, гадно е и те гледат лошо. Миризма на кебапчета, 45 стотинки парчето. „100 процента месо" звучи като лоша шега, и е. Не сме прави обаче: „Кебапче ис куул, ман", казват Шанън и Грег, които са от Сидни, живеят в Лондон, а сега смирено се редят на една опашка в София - пред сергия с димяща скара. В българския McDonald's ухилена продавачка бодро размахва щипки с кюфтета - виждате ли, и чужденците храним тука. Шанън и Грег сочат да им сложи и от лютеницата, научили са си урока.

Богът на дребните неща
Обръщаш глава и между доматите, червени като бузи на пияница, шумолят две съвсем истински монахини, целите в черно и бяло. И Княжевският манастир има нужда от запаси. Тук е евтино, продавачите и стоката не са лоши, казват. Удрят ли ви в кантара, питаме. Страхът Божи ни пази. И въобще не се шегуват.
Ако случайно търсиш стъклен Исус с диско светлини впрочем, можеш да намериш в магазините за 1 левче. (Ако верно си търсиш такъв обаче, нещо ти има.) Там е и цялото семейство, въпреки че Йосиф сериозно го пренебрегват. Пано на Дева Мария за 2 лева - да. Херувими с физиономия на наркомани - да. Гениална розова раница с монахиня и арабка върху предния джоб - да. От целия китайски народ - да.

Сбогом на оръжията
Двайсетачка са брадвите двайсет метра по-надолу. Питаш от любопитство, но с вътрешната тръпка, че един ден и на теб може да ти писне, да я хванеш здравата, да я развъртиш наляво-надясно, да удряш, да сечеш, да... Оп-па, поувлякохме се малко. Десет минути по-късно все още те преследват с: „Айде за петнайсе. По-евтино няма. Екстра цена. Не се аби. Не я вдигай срещу жената".

следва продължение