Гласуваме с надежда за промяна, но ще си останем ли само с нея?

Става ми смешно, когато чуя някой да казва: "Младите гласуваха за промяната". По-правилно би било да се каже, че са гласували с надежда нещо да се промени. Защо ли? Защото няма как да знаеш, че гласуваш за промяната само защото си видял нещо различно или такова, което досега не е присъствало на българската политическа сцена и хоп - то ще бъде. Различното не е еквивалентно на промяната. Там е грешката ни.

Същото е и с надежда и вяра. Вярваш в нещо, което се е доказало и има показатели, че наистина ще се случи това, което очакваш. Надеждата е по-скоро наивното мислене, че очакванията ви ще бъдат оправдани. Хората вярват в различни модели, защото са немалко случаите, в които те са ги спасявали от една или друга опасност. Вярват дори в суеверия, защото когато черна котка им мине път, в 2 от 10 случая им се случва нещо лошо. Две е повече от нула, нали? В българския политически живот обаче съвсем няма чудеса. Има опасности и евентуално начини, по които да ги избегнем. Колко пъти сме се доверявали на предизборни обещания и след това сме били разочаровани? Нека питаме пенсионерите.

Ето затова твърдя, че на изборите през юли гласувахме с надежда, но не и с вяра. Все още нечии политически интереси, проекти, мнения и идеи не са ни ясни. Това означава, че и нашето място в публиката, гледайки българския политически живот на екран, все още не е определено. Дано обаче не се окаже заето.

Засега гледаме с надежда. Дано не си останем само с нея.

Автор: Илиана Симеонова