Градски кокони

Помниш ли финалната сцена от класиката с Мерилин Монро Някои го предпочитат горещо? Там преоблеченият като жена Джак Лемън направи последен опит да се отърве от упорития си богат ухажор Осгууд. Аргументите "Не можем да се оженим, защото нямам сватбена рокля", "Не мога да имам деца" и "Не съм естестено руса" бяха приети с лекота. А на заковаващото признание "Ти не разбираш, Осгууд, аз съм мъж!" отговърт бе просто "Е, никой не е съвършен". Никой не е съвършен действително и именно това е, което ни прави красиви. Красиво несъвършени са и трите дами от недалечното българско минало, за чиито интересни съдби избрахме да ти разкажем.

Султана Рачо Петрова
"Не без известни умствени способности, но кокотка, парвеню, на която са дали власт и която свежда всичко на любовна интрига", е описанието за Султана Рачо Петрова, което моментално ни заинтригува. Живяла от края на XIX до средата на XX век, Султана се е радвала на охолство и добри обноски, докато баща й не взел решение да се преместят в българската столица. И понеже София не е Букурещ, където Султана е отрасла, а зад Ботегврад не е Акапулко, както се пее в една българска песен, първоначалната й среща с мрачния, кален и мърляв град я е поразила. Лишеният от развлечения живот пък бързо я отегчил и я захвърлил в прегръдките на началник щаба на армията Рачо Петров, на когото, твърди се, пристанала още недочакала годежа. Жената с най-модните дрехи и дръзко поведение скоро станала любовница и на Фердинанд, а години по-късно, когато Стамболийски с усмивка я попитал за царската афера, Султана нахакано отговорила "Ако имах намерение да се изповядвам, щях да отида при поп".

Султана Рачо Петрова е и първата българка с опит в пластичната хирургия. На 50 години с масажи, пудра и червило, "бръчки няма, а увисналата под челюстта кожа е подпряла с гумени поставки", Султана продължавала да е истинска "кокотка", при все това по-веща в политиката, по-дръзка в постъпките и по-бърза в ума от много министри и генерали на своето време.

Екатерина Каравелова
"Ловка интригантка", "лицемерна" и дори "зла" са етикетите, с които Екатерина Каравелова е била известна сред своите съвременници. Това не я е притеснявало и не й е пречило нито да съпровождала съпруга си Петко Каравелов навсякъде, нито да пише вместо него заповедите и решенията, които той е трябвало да взима.

Макар да е родена в изключително бедно семейство, Екатерина, досущ като в приказките на Братя Грим, е извадила късмет с богата леля, която я е отвела от бедния дом в Русе и я е въвела в богата аристократична къща в Москва. Там, освен на обноски, младата дама се е научила на руски, френски и немски, кокетно държане и охолен, по Достоевсковски романтичен живот. Веднъж завърнала се в Русе, тя не спряла да удивлява съгражданите си с това, че яздила като амазонка или че "набелена и начервена внася разврат и съблазън сред гражданството". Пред вратата й се наредила дълга опашка от кандидати за съпрузи, които тя не одобрявала. Попитана повторно, след като веднъж отказала да даде ръката си на Петко Каравелов, Екатрина най-сетне склонила да бъде негова "другарка", но с предупреждението, "че ни глади, ни готви, нито може свестно да закърпи" - истинска кокетка на своето време. Вечният дом на Петко и Екатерина Каравелови е зад църквата Св. Седмочисленици, където ако имаш желание, нищо не би могло да те спре да ги навестиш.

Яна Язова
Родена като Люба Ганчева, Яна Язова е красавица, кокетка и повелителка на поезията от миналия век. Артистична и ексцентрична, тя лесно става част от културния софийски хайлаф и - облечена по последна френска мода - гази калта на столичните криви улички с прословутата си фараонска шапка. Тя е любима тема на хорските разговори и заради предполагаемата й афера с 33 години по-възрастния от нея професор Александър Балабанов, който се влюбва в нея от пръв поглед, дарява я с артистичния й псевдоним и я обича завинаги. Очевидно не е било трудно да се влюбиш в Яна Язова, защото тя притежава красота, за която старите софиянци казвали, че "когато ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките й", почти  както Джим Морисън някога бе изпял (ако не се досещаш за какво говорим, ти го казваме направо - "Sidewalk crouches at her feet. Like a dog that begs for something sweet"). Всички нейни обожатели обаче биват навременно прогонени от професор Балабанов, без един - съругът й от 1943 Христо Йорданов, един от ръководителите на Радио София. След като отказва да премине обичайната процедура за буржоазните писатели и да се покае като напише поема за Георги Димитров обаче, Яна Язова изпада в немилост. Умира при неизяснени обстоятелства, но книгите й още се четат. Ако никога не си ги отварял - сега е моментът да се запознаете.

Текст Дани Николова