Хепи ендът забранен

В края на лятото, когато сезонът на смрад, сандали и етно-хипи фестове върти последното си замиращо нестинарско (пфф) хоро, специално за онези от вас, които обичат романтичните комедии, веселяшка купонджийска музика с текстове за ядене, пиене и джойнт и вездесъщото готино присъствие на Дейв Грол и Бен Стилър, ето, както се казва, и "нещо от нас" - една селекция от филми, която препоръчваме за твоя "афтър". Ако я намериш за недостатъчна, пусни си нещо на Ларс фон Триер. Наздраве!

Бразилия (Brazil);
Великобритания/ САЩ, 1985, режисьор: Тери Гилиъм
Цветна, омайна, водовъртежна дистопия, в която главният герой Сам (не онзи на Фродо) се измъква от роботичните лапи на репресивната власт. И не само това, ами и се събира отново с голямата си любов, за да заживеят щастливо до края на дните си. Или поне на филма. Щастие, извоювано след низ от вълнуващи и опасни приключения. Само в главата му, обаче!

Лиля завинаги (Lilja 4-Ever);
Швеция/ Дания, 2002, режисьор: Лукас Модисон
В една от бившите съветски републики, където, разбира се, е тъпо и тягостно, 16-годишната Лиля бълбука от вълнение, когато й съобщават, че семейството й скоро ще емигрира в Америка. Впоследствие обаче подлата й майка заминава без нея и скоро светлите перспективи за млади хора в бившия соц блок я принуждават да проституира, за да оцелее. За щастие, тя среща свежия тип Андрей, който й намира работа в Швеция. А всички знаем, че няма по-обещаващи думи от "работа в чужбина".

Бебето на Розмари (Rosemary's Baby);
САЩ, 1968, режисьор: Роман Полански
Вцепеняващата класика на Роман Полански е един от най-великите филми на ужаси за всички времена. Всъщност, краят е потискащ само, ако си вярващ християнин. Толкоз.

Катин (Katyn);
Полша, 2007, режисьор: Анджей Вайда
Положението на поляците в началото на филма: пред тях - руснаци, в тила им - германци. Положението на поляците в края на филма: пред тях - дълбок ров, в тила им - заредените пистолети на симпатягите от НКВД.

Боргман (Borgman);
Холандия 2013, режисьор: Алекс ван Вармердам
Този доста страшничък филм напомня приказка на братя Грим с поуката "не кани дявола в дома си". Може да бъде причислен към вълната смущаващи, пълни с алегории европейски филми през последните години. Единствените положителни (или поне неутрални) герои в Боргман са мимолетни, второстепенни образи, които рано или късно се озовават на дъното на едно езеро, с главата надолу в кофа цимент. Всички останали са или загадъчно уродливи, или просто неприятни. Дори децата са противни. Краят оставя гнил и неприятен вкус в устата, без дори да знаеш защо.

Момчето с раираната пижама (The Boy in the Striped Pyjamas);
Великобритания, 2008, режисьор: Марк Хърман
Филмът, с участието на фантастичния Дейвид Тюлис, е леко протяжен и донякъде наивен - трудно е да приемем, че момче на годините на Бруно, образовано в Берлин, не е наясно с антисемитските настроения в родината му по онова време. Краят, обаче, буквално те оставя без дъх.

Тази жизнеутвърждаваща селекция, разбира се, е само капка в морето от депресия, в което бихме изкъпали някои от най-нахъсаните спиритуални шарлатани, обитаващи едно средно статистическо джембе парти. Честита баня!

Текст Насо Русков