И тогава те затанцуваха

Парчето се казва „Break the Chains". Силно, по женски. Въодушевяващо. В него се пее за жените, чиито тела са свещени и неприкосновени. Жените, които повече няма да бъдат невидими и няма да бъдат нечия собственост, защото, знаеш ли, тези момичета няма да търпят и няма да ги е страх. Когато чуят песента на улицата на 14 февруари хора от всички полове по целия свят ще вдигнат ръцете си високо във въздуха, ще раздвижат ханшовете си в един ритъм и ще поискат насилието срещу жени и момичета да спре, ще покажат, че са готови да направят всичко, каквото зависи от тях, за да го спрат. Ще поискат справедливост за жертвите. Надяваме се тези хора да бъдат поне 1 милиард.

Знаеш ли колко е 1 милиард? Точно колкото са жените на земята, които са били или ще бъдат изнасилени или бити през живота си. Това е статистика на ООН. Това е една от от всеки три жени. Един милиард се надигат, за да прекратят тази статистика. Надигат се срещу груповите изнасилвания в Конго, срещу гениталното осакатяване в Сомалия, срещу родителите, които заливат дъщерите си с киселина в Пакистан. Срещу „Тя сама си го търсеше!" Срещу майките, които насилват децата си да ядат и когато те повърнат, им сипват повърнатото в чаша, за да си го доизядат. Срещу онези, които са направили тези майки такива. Срещу правораздавателната система, в която един мъж може да сезира „Закрила на детето" с искане да накарат жена му да спре да кърми (за да отслабне), като междувременно се опитва да я принуди да се снима в порно и кара едногодишната им дъщеря да го докосва по пениса (докато той мастурбира), за да бъде няколко години по-късно самият той признат за „жертва на домашно насилие", а съдът да прецени, че съпругата му (неграмотна имигрантка, неговореща езика и напълно финансово зависима от него) представлява „пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето на съпруга и детето".

Последните два случая впрочем са от България. Може да прочетеш целите истории във facebook групата Без насилие и в статията на Мирела Заричинова от правната програма на Български хелзинкски комитет. И на Свети Валентин да дойдеш за петнайсет минути пред Съдебната палата в София, за да танцуваш „Break the Chains". Виж тук хореографията, виж Чикаго, Познан, Будапеща или Бутан, и ела в 19:00. Защо точно да танцуваме? Пусни си парчето, усили звука и ще почувстваш защо. По същия въпрос ти препоръчваме и всеки ред от това безкрайно откровено интервю с Ив Енслър в The Guardian. Ив е 60-годишна американка, създател на движението V-Day, по чиято инициатива се случва глобалният протест 1 милиард се изправят за справедливост (1 Billion Rising for Justice). Ив е също бивше малко момиче, изнасилвано и пребивано от баща си, бивша алкохоличка, бивша наркозависима. На 43 написва една пиеса, която се надява да види поставена най-много на някоя незначителна нюйоркска сцена. Пиесата е Монолози за вагината.

Монолози за вагината, реж. Галин Стоев (фотография Театър 199)

Цветана Манева, Вяра Коларова и Снежина Петрова ще играят откъс от нея в следобеда преди танца пред Съдебната палата. Започват в 13:00 в Театър 199, входът е свободен с предварителна резервация. След това ще има и дискусия на тема „Справедливост за жените в България" с участието на представители на правозащитни организации, адвокати, университетски преподаватели и журналисти.  

Всички подробности около събитията са обявени тук.
Специални инструкции за хореографията на флашмоба има тук,
а довечера (11 февруари) от 20:00 може да се включиш и в репетецията

Текст Елена Друмева