Историци по призвание

Ще ти разкажем една приказка, която се пише в момента. Нейните автори са няколко млади българи, обединени от силната си любов към българската история. Повечето от тях се запознават във френската гимназия, а в момента всички са студенти от различни специалности. Никой от тях обаче не е историк, или иначе казано - човек трябва да прави това, което го вдъхновява.

Приказката започва преди малко повече от две години, когато Марио и Иван решават да създадат страница във Facebook, където да публикуват информация на исторически теми, достъпна за техни приятели и съмишленици. По-късно към тях се присъединяват Ивомир, Мартин, Йордан и Димитър. За кратко време страницата добива популярност и започва да им отеснява - така се появява и сайтът Българска история.

Българска история е своеобразна онлайн енциклопедия. Авторите пишат както за бунтовете и въстанията от близкото и по-далечно минало, така и за социализма. Ровят из архивите, разказват приказки, канят те на пътешествия из страната, запознават те с възрожденци, духовници, творци, учени, спортисти, революционери и какви ли не вдъхновяващи личности. Наскоро издадоха и първата си книга - Българска история в 100 личности. Всичко това и намирането на достоверна информация, неразказани истории и дори създаването на документални филми, правят със собствени средства и с помощта на хора, които имат желание и възможност да ударят по едно рамо.

Разцъквайки различните категории в сайта, осъзнаваме, че се чувстваме излъгани. От стереотипа - баби, извинете ни, но тези млади хора са дейни, грамотни, умни и към момента нямат никакво намерение да емигрират зад граница. Вярват в уважението, единението и толерантността. А и страдат по действителността точно като вас - с мъка разказват за някои по-емоционални обиколки из страната, по време на които с очите си виждат как цели села се изтриват като с гумичка от географската ни карта. Но, да ти кажем честно, нито веднъж не ги чухме да мрънкат, да се оплакват или да сочат с пръст. Не търсят оправдание - ясно осъзнават, че въпреки всичко лошо днес, животът преди 100 години е бил още по-тежък.

Авторите на Българска история казват, че истинските герои на нашето време са хора като Дядо Добри, момчето, което се хвърли в реката и дори нашите родители - тези, които са останали тук и благодарение на които ние говорим български език. В стремежа си да покажат героите на нашето време обаче може би не осъзнават, че те самите се превръщат в такива. Момчетата с лекота правят историята достъпна и то не само чрез сайта си. Младежите обикалят училища в най-различни кътчета на България, за да покажат на учениците, че историята не е просто учебник, тя е завладяваща приказка, пример, който ни дава самочувствие.

Инициативата започва, след като получават писма от ученици, които споделят, че историята им е все по-интересна благодарение на сайта. И така тръгват из страната, за да я разказват. Твърдят, че не обичат да оценяват себе си, но веднага разбират как са се справили в очите на най-малките. Излишно скромничене, според нас, защото точно ей такива хора са истинските будители - тези, които споделят пламъка в очите си с останалите. Тези, които въпреки че виждат днешния ден като деня с най-ниска надежда, не са обезверени. Тези, които пазят у себе си искрицата надежда за бъдещето.

Текст Деяна Узунова / Фотография Българска история