Колектив „МОнументалНО“ за следите на времето

Защо „колектив“ и какво е „Монументално“?

Ели:  Харесва ни идеята за неформално сдружаване – от там и „колектив“. Самата дума се отнася към група хора с общи интереси, а звученето ѝ напомня за времето, към което в конкретния случай са насочени тези интереси.

Камен: За мен “МОнументалНО” представлява страхотна възможност за лов на забравени съкровища на изкуството. Българското изкуство. Относно “колектив” съм абсолютно съгласен с Ели - група от хора с общи интереси. Това, че сме близки го прави просто по-сладко.

Яна: За нас е много важно да бъдем “Колектив”, защото тази дума не само описва нашите общи интереси, но и подсказва възможността за разрастване - всеки с интерес и желание е добре дошъл да се присъедини към нас, дори вече няколко души ни писаха с желание да снимат.

Ели: Мога да добавя, че „Монументално“ е всъщност „МОнументалНО“ – съдържа в себе си едно „моно“, за да подскажем, че понякога разказът за творби на монументалното изкуство от близкото ни минало е по-скоро едностранен. Ние не бихме искали нашето представяне да бъде настроено само на един канал – вярваме, че гледните точки към този период и изкуството му следва да са поне…стерео! 

Всички снимки, които публикувате – дори и тези заснети напоследък - са черно-бели, защо решихте това да е така?
Камен: Идеята на черно-белите кадри е да премахнем модерната технология на фотоапарата и сравнението да е само и единствено между състоянието на изкуството преди и сега. По този начин не отвличаме погледа на зрителя с цветове или модерни детайли.  За мен като фотограф е страхотно предизвикателство да пресъздам точната гледна точка и светлина, възможно най-близки до оригиналния архив. Когато успея да претворя максимално точно снимките, се чувствам като попаднал в кратко пътуване във времето..

От страницата ви във фейсбук става ясно, че на темата попадате почти случайно – от един антикварен магазин и намерен там фото-архив…?
Ели: Да, понякога човек така попада на следи от времето…предизвикателство е да можем да ги насочим и в пространството. 

Яна: Този архив ни се стори буквално като карта към съкровища - имаш пред себе си няколко улики и от там започва търсенето! Сканирахме целият архив, за да имаме дигитални копия, създадохме подробно описание на информацията, с която разполагахме и започнахме търсенето. Успяхме да идентифицираме много от обектите преди да сме тръгнали на път, но от там насетне започна най-интересното за мен - процесът по откриването им на място, който не винаги беше лесен, но така човек разбира, че с питане може да се намери почти всичко. Запознахме се с много хора, които показаха голям интерес към нашето начинание и ни помогнаха да достигнем до правилните локации.

Камен: Находката е на Ели, идеята й бе страхотна и много лесно ни въвлече. За нас е удоволствието да пътуваме и да ги “ловим”, както се шегуваме.

Как стана така, че идеята ви получи подкрепа от Национален фонд „Култура“?
Ели: НФК обяви сесия в подкрепа на независимите творци и Камен се кандидатира, а ние с Яна се съгласихме да участваме като доброволци. Не вярвахме, че проектът ни ще бъде одобрен, но се оказа, че наистина някой си е направил труда да прочете и оцени замисъла ни – в мотивацията на комисията да ни подпомогне беше записано, че „проектът е добре аргументиран и детайлно написан като съчетава ясни цели и целева група с конкретни дейности и постижими резултати, налична и допълваща подкрепа за реализацията му“.  Това изключително много ни зарадва!

Всичко ли правите сами?
Яна: Когато работиш с хора с толкова разностранни интереси, разбираш, че можете да сътворите страшно много неща. Елисавета е нашият задвижващ механизъм и библиотека за изкуството, Камен е авторът, който ни показва своя прочит на тези обекти в наши дни, а аз се занимавам с оформлението. За нас е важно кадрите да бъдат фокус на това, което представяме и поради тази причина целият дизайн е чист и семпъл.

Камен: За момента - да, но винаги търсим нови съмишленици! Предстои ни откриване на дигитална изложба, в която ще покажем и непубликувани кадри от нашите пътувания и моменти. Тя ще бъде достъпна на нашия сайт - monumentalno.com. Подготвяме и “истинска” изложба - на открито!

Успявате ли да пътувате, как получавахте достъп до закрити помещения в условия на частичен лок-даун?
Яна: Пътуването ни беше възпрепятствано поради много причини, свързани с пандемията. Много от обектите не работеха, или не допускаха външни лица, но с отпускането на мерките, нещата се подобриха. Понякога достъпът ни е много лесен, а друг път се изисква малко чар, за да ни позволят да обиколим, често с ескорт. Истината, е че хората проявяват голям интерес и това прави нашето търсене още по-ценно, защото ни разказват истории, които дават още повече стойност на тези обекти. Дори благодарение на тях откриваме още скрити произведения, които не са заснети в нашия архив. Така например в  търсене на едно декоративното пано от дърво и бетон около блоковете на бившето БОДК (Бюро за обслужване на дипломатическия корпус) в столичния квартал “Изток”, и благодарение на един от портиерите, а  впоследствие и на още един портиер, се оказа, че това пано е част от серия такива с една и съща тематика, но реализирани от различни материали и разположени във всички блокове на БОДК.

Камен: Успяваме с учтивост, маска и усмивка под нея! Ако произведението е външно е по-лесно, но например, когато е в някое училище е много по-трудно. По време на последното ни пътуване заснехме все още съществуващо фреско в училище в Дупница, но за да получим достъп минахме през всички директори и ръководства, което е нормално. Хората бяха убедени, че няма такова нещо при тях, до момента, в който не застанахме с директорката, охраната, двама учители и куп деца пред фреското. В този момент сякаш всички осъзнаха, че това нещо, което подминават по 20 пъти на ден има история, стойност и вече никога нямаше да го погледнат по същия начин. 

Какво да очакваме още от „МОнументалНО“:
Ели: Надяваме се през лятото да имаме възможност да направим изложба на открито – избрали сме си паната в градинката „Кристал“ - в момента разговаряме за разрешение със Столична община, надяваме се да го получим.

Яна: Очаквайте нови открития свързани с изкуството и неговото запазване, можете да следите нашата Facebook страница и уебсайт, за да се запознаете с постигнатото до момента и какво ни предстои. А ако някой се вдъхнови или има идея свързана с нашата инициатива, нека не се притеснява, а да ни пише!

Камен: Всеки проект, който е свързан със запазването на изкуство, популяризирането му и изваждането му от сянка би ни бил интересен. “Следите на времето” е безкраен проект, защото освен фото-архива, по който работим има още стотици произведения, които са под мъх, 3 слоя латекс или чакат с нетърпение да бъдат преоткрити. 

Facebook страница на проеkта: https://www.facebook.com/monumentalno

Web site: http://monumentalno.com/