Кварталите на София Vol. 1

Колко пъти, докато си се придвижвал из София и си държал телефона в ръка, за да можеш да се ориентираш с картата, си се замислял за кварталите, през които минаваш и какво всъщност крият те? Ако си задаваш този въпрос чак сега, няма нужда да се мъчиш да намериш отговор, защото ние от Sofia Live ще се погрижим да те запознаем с кварталите на столицата отблизо и да те убедим да ги посетиш, ако все още не си - защото, гарантираме ти, всеки един от тях си заслужава да бъде посетен. Заедно ще извърнем погледа си към всички онези столични квартали, които носят гръмки, запомнящи се имена и придават различен облик на четирите посоки на света, пречупени през софийската призма.

Надежда - един от най- старите квартали в София, чиято история започва от това, че през далечната 1906 той е бил просто една махала, след това село и през 1936 вече се превръща в квартал. Е, вече е 2017 и не знам как е било преди, но сега смея да твърдя, че в квартал Надежда вече няма никаква надежда. Името му всъщност идва от това на най-малката сестра на цар Борис III, в чиято чест е кръстен. Надежда е един от онези квартали, които сякаш имат един цял град в себе си. Така че, дори и да не живееш там, ако случайно ти свърши бензина докато минаваш по Ломското шосе, можеш да заредиш, да напазаруваш от пазара, че и да се разходиш в Северния парк.

От другата страна на този парк пък се намира още един квартал подобен на Надежда, но по-малък и с повече къщи, отколкото блокове - Обеля. Преди време на мястото на квартала е била разкрита една от най-големите римски извънградски вили. Тя обаче е опожарена и изоставена при походите на хуните на Атила през 441-447 година. Около 1500 години по-късно, през 1961, Обеля става част от кварталите на София и постепенно добива облика, който има и до днес. Ако минаваш близо до Обеля, отбий се да видиш църквата „Успение Богородично“. Не си мисли, че тя е просто обикновен квартален храм, защото не е - построена е преди повече от 100 години от дебърския майстор Георги Новаков Джонгар и определено си задлужава да я посетиш. А в случай, че пътуваш до Надежда с градския транспорт и през прозореца зърнеш момиче, което обикаля по някоя от улиците, но съвсем нелогично е с чанта на Louis Vuitton, не се чуди от къде е - със сигурност не от Франция, а от съседния квартал - Илиянци. Спокойно, сега ще стигна и до него, ама редакторът ми иска снимка тук.

Той съществува от 1576, но едва около 400 години по-късно става един от кварталите на столицата. Днес Илиянци е известен с това, че, както вече споменах, не е нужно да ходиш в чужбина, за да си купиш чанта или аксесоар на някоя от световно известните скъпи марки. Тях всички ги има на сергийки и то на стократно по-ниски цени, което превръща Илиянци в любима локация за онзи тип българин, който поддържа илюзията, че живее луксозно, прибирайки поредното менте при аксесоарите в гардероба си. Освен сергийките обаче, в Илиянци има и друго място, което можеш да посетиш и което гарантирано си заслужава много повече - манастирът „Св.Илия“. И то не защото си религиозен, а просто защото наистина в него се крие много история. Всъщност, името на самия квартал идва точно от него. Той датира от 1396 година и в него има невероятни стенописи, а олтарът му е един от най-старите - направен е от дялан каменен блок. Любопитен факт е, че някога в центъра на купола е имало дърво, което буквално е минавало през самия храм и от него е висяла камбана. За да посетиш манастира обаче, имай предвид, че ти трябва предварителна заявка за това, защото свещеникът не е от квартала и трябва да бъде повикан. Той, разбира се, най-вероятно няма да се нуждае от много време, за да дойде, защото сигурно живее в някой съседен квартал, например Захарна фабрика.

Името на Захарна фабрика несъмнено звучи сладко и всъщност идва от факта, че през 1898 белгийски концесионери построяват захарна фабрика в района. 50 години по-късно в квартала се построяват 350 апартамента с цел работниците да могат да живеят в близост до работното си място. Днес фабриката вече не е действащо предприятие, но пък порутените й сгради носят със себе си един мистичен чар, който всеки път, когато задуха вятър разнася мириса на сладост във въздуха. Ако искаш да се докоснеш до непокътнатия архитектурен облик на столицата, който естествено се е състарявал през годините без да се е намесвала човешка ръка - задължително отиди до Захарна Фабрика. Там сякаш времето е спряло, а градинките са някак по-зелени на фона на жълтеникавите постройки, чиито тухли са се оголили и наподобяват игра на тетрис. След като се отбиеш там, поеми на югозапад и ще стигнеш до един емблематичен за столицата квартал - Люлин.

Щом се чуе неговото име, моментално софиянците се разделят на две групи: тези, които живеят в него и тези, които ги е страх да отидат в него. Е, хора всякакви, но със сигурност живущите в Люлин са много по-голяма част от всички останали. Причината за това е фактът, че 90% от квартала се състои от панелни блокове, а във всеки един апартамент в тях живеят поне двама човека. Сметките са безмислени, но числото със сигурност е голямо и дори може да надхвърля официалния брой на жителите в Люлин, който през 2001 е бил 121 234. Жилищният комплекс е разделен на 10 части и изгубването ти в него е почти сигурно, ако нямаш карта или не следиш номерацията на блоковете. Запомни, че щом започва с 2, значи си във втора част на квартала, като същото важи и за всички останали комбинации от числа. Люлин също е квартал, който сякаш има цял град в себе си, така че ако минаваш близо до квартала и се сетиш, че трябва да купиш нещо - можеш да се отбиеш буквално навсякъде. Само си заключи колата. Така де - за всеки случай.

Автор: Лиляна Гелев

РЕДАКТОРСКА БЕЛЕЖКА: Представихме ти първата част на Кварталната карта на София, която ти разказва за северните квартали на любимата ни, чаровна със соц красотата си на моменти столица. Върни се следващия петък, за да разбереш малко повече и за южните ни квартали. Обещаваме ти, че ще ти е интересно.

Христо Станчев