Кварталът на възрожденските майстори в София

Националният конкурс "Сграда на годината" се проведе за пореден път само преди няколко дни и по този повод решихме да разкажем нещо повече за... имената на няколко улици в София. Защо? Защото през 2008, по предложение на Съюза на архитектите в България, четири улици в квартал "Манастирски ливади" бяха "наречени" на обявени за почетни членове на Националната академия на архитектурата... възрожденски майстори.

Ако живееш някъде в района и до момента улица "Христо Иванов - Големия" ти се е струвала най-колоритна откъм наименование или пък имаш съмнения, че "Мастор Миленко Радомирец" май не трябва да се казва точно така, чети надолу.

По ред на номерата

664 / "Майстор Алекси Рилец"
Животът на Архитектон Алекси Рилец е куриозен не само със своята продължителноет -  90 годин, но и с факта, че майсторът три пъти участва в строежа на Рилския манастир.

По рождение от Дебърско (днешна Република Македония), той пристига в град Рила през 1783 като дюлгерин, за да участва в изграждането на манастира след опустошилия го по-рано пожар.  32 години по-късно, през 1816, вече на 56-годишна възраст, като архитектон - устабаши (главен майстор) той проектира и изгражда източното, северното и западното крила на манастира, а през 1833, отново след опустошителен пожар, ръководи възстановяването му.

665 / "Майстор Павел от Кримин"
Майстор Павел от Кримни не е всъщност никой друг, а Архитектон Павел Йоанович - истински звезден архитект за мащабите на онова време, най-големият църковен строител на Балканския полуостров от първата половина на ХIХ век. Роден в семейството на първомайстор Йоан (Иван, Ян), построил вероятно в 1764 старата съборна черква "Успение Богородично" и в 1777 гробищната "Св. Благовещение" в Зографския манастир, Павел Йоанович през 1801, заедно с баща си и братята си, построява Новата съборна черква на същия манастир.

Следва строежът на най-големите сгради в Атон - съборните храмове на манастирите Есфигмен, Ксенофонт, Св. Павел, нартексите на съборната черква на главния атонски манастир "Великата Лавра", преустройствата на католикона на Хилендарския манастир (1802 - 1804), Трапезарията на Есфигмен, Часовниковата кула на Зограф, северозападното крило на Хилендар и новата съборна църква на Рилския манастир (1834-1837), след като Алекси Рилец възстановява за пореден път манастира, както стана ясно по-горе.

666/ "Майстор Димитър Софиянлията“
Първомайстор Димитър Радев Софиянлията е революционерът в карето. Високо ценен от властта в Османската империя, той е изграждал държавни обекти и фортификации в Истанбул и други османски градове, поради което му е възложено строителството на голямата Варненска крепост. Майстор Димитър обаче по това време вече участва във Велчовата завера (1835) и вместо да събира работници за строежа, успява да набере около 2000 (според някои сведения 7000) заговорници за участие във военен отряд.

Въстанието обаче е осуетено още преди да избухне - вследствие на предателство, а Димитър Софиянлията е сред обесените му предводители. Строежът на Преображенския манастир, по който майсторът работи през периода 1831 – 1834 е завършен от останалите неразкрити негови по-млади съмишленици Колю Фичето и Христо Бърната.

667/ "Майстор Миленко Радомирец"
Интересното за Майстор Миленко Радомирец е, че самият той се подписва като "Миленко Блатешницки", защото всъщност не е точно от Радомир, а е от село Блатешница, Радомирска околия. Освен с множество постройки в Атон, моста над река Струма до Бобошево и многобройните черкви в Югозападна България, Майстор Миленко е построил и забележителната Границка къща в село Граница, която за съжаление в момента е изоставена и в процес на разпад.

И защото всички пътища в Манастирски ливади може би водят към Алекси Рилец, редно е да споменем, че всъщност Майстор Миленко е най-известен със изграждането на южното крило на Рилския манастир (1847 - 1848), с което завършва започнатото (неведнъж) от Архитектон Алекси Рилец строително дело.  

Струва ни се, че казаното за момента е достатъчно и ако някой някога те попита, какво общо имат Манастирски ливади, Рилският манастир и 666 - белегът на звяра, то можеш да разкажеш поне три истории и една на бис. Ако пък не те питат, намери си повод да изпъкнеш и си разкажи ей така - без връзка с нищо!

Текст Елисавета Петрова