Любов ли е да го опишеш?

Март е. Събуждаш се доста рано (време, в което дори кокошките спят), за да отидеш на лекция.  Кошмар. Отваряш си очите и виждаш, че човекът, който обичаш лежи до теб и вероятно те сънува (всъщност е доста вероятно, защото е стиснал възглавните така, както те притиска в обятията си преди да заспиш). Знаеш, че където и да отидеш, никога няма да бъдеш по-щастлива от сега. Една на пръв поглед обикновена сутрин с любовта на живота ти. Поглеждаш към прозореца, пиейки кафето си (силно, както любовта ти към него) и виждаш скрежта  по колите(Времето тотално се е побъркало. Март е за бога!), минаващите хора по улицата, облечени в най-дебелите си дрехи, опитвайки се всячески да избегнат студа. Не този навън, а този в хората. В техните души.  Какъв парадокс само – навън е толкова студено, а в душата ти е топличко и приятно. Усещаш как в корема ти летят пеперуди около току-що поникналите пролетни цветя в сърцето ти. Някои хора не могат да се похвалят с това.  Сякаш сърцето ти е камина, в която огънят никога не угасва. Този на любовта ти към него. Той го поддържа. Дървата са подкрепата, силата, щастието, с които те дарява всеки ден. Да не забравяме усмивката ти. Не е най-хубавата, време е да махнеш брекетите и да заприличаш на човек, но той те кара да го повярваш. Кара те да повярваш, че си най-прекрасното нещо на света дори когато е излязла поредната голяма и досадна пъпка на носа ти и приличаш на Мистър Бийн.

И той също се събужда. Рошав, с присвити, полуотворени очи, смешна пижама и събут чорап – по-красив и по-истински  от всякога. Гледаш го и искаш някой ден да виждаш неговата умалена версия как тича из апартамента и си пее песен, която само той си знае. Надявам се силно да не е на Джъстин Бийбир. Връщаш се в реалността. Когато го гледаш, ти се иска да му готвиш, пееш и да рисуваш малки сърца в огледалото в банята. Целува те за добро утро и ти казва, че те обича. Знаеш, че е истинско. Мъжете също са емоционални същества, просто не по нашия начин. Понякога не разбира прекалената ти емоционалност и защо плачеш на не толкова тъжни филми, като например 1022 път, в който гледате “Титаник”, но те обича. Наистина.

Сядате на дивана и обсъждате плановете си за деня. Макар и зает, той винаги намира време за теб, да те изслуша, прегърне, колкото и досадна да си. Да си признаем, ние, жените можем да бъдем много отегчаващи с нашите оплаквания за поредния счупен нокът, развалената прическа или изкривения ток. Той има нужда да погледа мач, да се види с приятели, но всяка вечер избира теб. Теб и само теб – вечно мрънкащата и в лошо настроение. Сигнал. Той те обича такава каквато си, без екстеншъните и тежките гримове, без неудобните токчета и стегнатите дънки. Теб, по пижама, с коса, вързана на небрежен кок, с плейстешън в ръка. Ревнива, дразнеща и досадна. Идеалът за перфектната му жена не е онази кокетка с гърди до сливиците, ботуши и къса пола, а русичко момиче, с небрежно прибрана коса, анцуг и шарени чорапи (по възможност различни, нали в това им е чарът). Онази, която през деня е дама с добре поддържан външен вид (не онзи на силиконките), работеща на престижно място, чието име се чува постоянно, а тялото й се бленува от много мъже. А вечер е само негова, естествена и чиста – без грим, прически и нарисувани вежди.  Да му приготви вечеря и да гледат любим американски филм, гушнати, както обикновено. Виж, описах теб. Ти си неговият идеал. Перфектната жена – истинска, красива, грижовна, обичаща. Ти си само негова, а той е само твой. В това ви е чарът. Никой не може да ви раздели. Много хора се опитаха, но стрелите им се върнаха като бумеранг и ги раниха. Те целите са ранени от злоба и липса на любов, горкичките,  и това им тежи страшно много.  А вие, вие си имате всичко, за което те мечтаят.

Пазете го. Любовта е ценност, но и събитие, което се случва само на онези, които са готови да участват в каскадите на любовта. Е, понякога се случва да се раниш, но ТОЙ, правилният човек е там, за да събере парченцата отново и да ги превърне в скъпоценност. Която само той притежава. В това е чарът на любовта – притежаваш сърцето на другия и носиш отговорност за него. Всеки ден. Всеки миг, чрез действията и думите си.

Поредната ви нощ заедно. Прегърнати, завити в топлото родопско одеало. Луксът е в сърцата ви. А в главите ви отеква стара и хубава песен. За най-щастливият пожар. Целувка. Лека нощ, мой смисъл.

Тръгна ли си, ще е зима

Нека оберем черешите на някого за последно