Модерни времена

Замислял ли си се някога как се е появил онзи еталон за соц шик „Албена"? А НДК, или Двореца на културата и спорта във Варна и неговият близнак в Нигерия? Или къщичките на животните в софийския зоопарк? Модерната архитектура за нас е наследство от социализма и затова много по-често е обект на разрушение и ненавист, отколкото на реална преценка на възможностите и функциите ѝ. И, все пак, би било добре, ако вместо фасадите санираме отношението си към нея. Защото тя ни заобикаля, определя средата ни, а с това, до голяма степен, и съзнанието ни.

Вера Млечевска и Ина Мертенс са се постарали да покажат как тази архитектура „работи" днес, каква е съдбата ѝ, кой я обитава, как и защо я рушим и изоставяме. Проектът им Модерната архитектура и нейните следистории се разполага някъде встрани от идеологиите и крайностите, търсейки по-скоро човешката следа в пустотата на това наследство, давайки му нов живот в изкуството сега.

Двете кураторки поставят проблема за модерната архитектура на много по-широка основа, като ѝ създават по-пълноценен контекст извън политическите пристрастия и насочват вниманието по-скоро към културната ѝ стойност. А обзорът съвсем не се изчерпва с България, със страните от бившия социалистически лагер и с бившите съветски републики. Поканени са също автори от Франция, Швейцария, Великобритания, Швеция, Австрия. И изглежда всички те харесват тази архитектура, това е базата на интереса им към нея. Оттук вече започва и самото изследване, документирането, съпоставките и емоцията с не малка доза носталгия, разбира се.

Модерната архитектура и нейните следистории се откри синхронно в няколко пространства в София, повечето от които са всъщност паметници на същата тази архитектура. Заедно с изложбите в галерия Индустриална и в The Fridge&Haspel, във VIVACOM Art Hall и със серия от прожекции в Дома на киното доразвиват темата не само под формата на фотографии, видеа и обекти, но и като филми, правени в последните години, които разследват настоящето на запустели мастодонти в деликатната емоционална връзка между сградите и хората. В същото време студенти на УАСГ строят във вътрешния двор на университета си дървовидната колона на Франк Лойд Райт от кирпич, работят на живо с материала. Историята продължава.

Изложбите в галерия Индустриална и The Fridge&Haspel могат да се видят до 10 ноември.
Още информация тук

Текст Светлана Куюмджиева / Фотография Васил Танев