Монументално

ПОПА си остава вечен сборен пункт - това е първото, което изтърсваме, опре ли се до онова къде-ще-се-чакаме-довечера. За сефте в българската история (а и не само) патриарх е понижен до поп, но някои ще кажат, че така му се пада - твърде дълго безучастно гледаше пършивите дилъри на площада пред себе си. Фигурата, поставена тук през 1939-а, е изваяна от Марко Марков, а друг негов монумент е металният Александър Стамболийски пред Операта.

Знаеш ли, че площадът със статуята на Патриарх Евтимий
всъщност си няма име? Ние чак сега се усетихме.
Подобни места за срещи: Фонтанът на „Славейков",
Аптека, телефоните на Софийския.

 

Невярното клише, че Айфеловата кула се вижда от цял Париж важи и за катедралата „СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ". Тук обаче ще сме по-прави - храмът е не просто кацнал на хълм (най-високата точка в стара София ), ами и най-официално е признат за втори по големина на Балканите (сърбите ни водят със „Свети Сава Сръбски" в Белград). Построен е за никаквите осем години (от 1904-та до 1912-а) и е сглобен от неща, домъкнати от цял свят - така например полилеите са от Германия, мраморът е от Италия и Бразилия, а камбаните са излети в Москва. Неприлично много са и артистите, работили по фасадата, скулптурите, иконите и дърворезбата в него, а резултатът се вижда ясно и при облачно време - красив храм отвън, величествен и тих отвътре.
Колкото до самия Александър Невски, изследователи го броят за основоположник на руския етнос, с което си спечелва и ореола. Реално на нас не ни е никакъв, но то се знае как стоят нещата между българите и руснаците.

А знаеш ли, че за четири години (от 1916-а до 1920-а) катедралата е прекръстена
на „Св. Св. Кирил и Методий"? И защо така - защото по време на Първата
световна война с Русия ритаме в противниковите отбори.
Подобни красиви храмове: „Света Неделя", „Света София",
ротондата „Свети Георги", „Света Петка Самарджийска".

Тук се присетихме и за паметниците, които никак няма да ни липсват. Те не са един и два, но да вземем например този пред НДК. Или не - да вземем цялото НДК. Вдигнато е за смешните четири години (от 1977-а до 1981-ва), през което време поглъща повече стомана и от Айфеловата кула (какво все ни дърпа към тая Айфелова кула, не знаем).

Да си го кажем направо - дворецът е грозен, остарял и пропит с потта на цялата ни писклива естрада. А прословутата Зала 1, направена за конгреси, а не за концерти, всеки път ни кара да скърцаме със зъби, сетим ли се колко хубава музика отиде на кино заради тъпото озвучаване.

Знаеш ли, че през 2005-а НДК е обявен за най-добър световен конгресен център
от Международната асоциация на конгресните дворци? Тия сигурно са полудели.
Подобни издънки: Статуята на София срещу ЦУМ, паметникът на Гарибалди на едноименния площад, статуята на Климент Охридски в градинката до университета, паметникът на Съветската армия.

НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР е една от най-красивите сгради тук, която е и бая препатила за над 100-годишната си история. Първо, по-малко от 20 години след като е построена (през 1923-та) на сцената избухва пожар и ебава майката на едва що засъхналата боя. Това обаче не е нищо в сравнение с шутовете, нанесени от бомбардировките по време на Втората световна - така половината от сградата е чао. Реставриран няколко пъти, днес Народният изглежда почти както в първите си дни. За очарованието му помага и градинката отпред, където, особено през лятото, се събират големи образи, които раздвижват животеца в града ни.

Знаеш ли, че първата драма, изиграна на сцената на театъра, е пето действие
от пиесата Иванко от Васил Друмев? Знаеш, ама друг път.
Подобни красоти: Софийският университет, Министерство на земеделието, дворецът.

 
Ето го и него. ЦАРСКИЯТ ДВОРЕЦ винаги ще ни напомня, че и ние сме имали своя кратък, но славен флирт с кринолините и изисканите обноски. Всъщност говорим за няколкократно преустройван турски конак, като интериорът и екстериорът са повлияни най-вече от виенския барок. Огромно внимание се отделяло на градината, от която днес няма и помен, но в миналото била 20 декара прецизно проектирана фантазия - с по-просторна южна част и гъста растителност в северната. Познай обаче какво се случва - идва социализмът и част от двореца е префасонирана за министър-председателя Георги Димитров. Полилеите са безжалостно откъртени, уникалните копринени тапети са свалени, а позлатените елементи - боядисани с безличната блажна боя. През 50-те години на XX век сградата се превръща в това, което е и днес - Национална галерия и Национален етнографски музей. Освен всичко, което можем да видим като експонати тук, влизането си струва и заради това, което е останало от времето на монархията.

Знаеш ли, че на места стените са с дебелина около 1,20 метра? Как така - ами архитектите пробвали да вградят съществуващата вече сграда на конака в новата фасада на двореца.
Подобни чудесии: къщата на Димитър Яблански (до Ялта), гробницата на Батенберг.