Нощна смяна

Те са Антония, Елица и Елена. И трите дами са част от немалката група хора, които са отговорни за това нощният живот на София да бъде по-интересен, динамичен и модерен. Познаваш Антония като един от собствениците на бирения бар Kanaal, а от известно време тя дирижира и пулса на бара с музикалната си селекция. Елена е съдружник в ELFusion - водеща компания в културния живот не само в София, но и в страната. В момента работи с Metropolis, фестивала Cinelibri и BG Sound Stage, а в последните години е замесена в над 400 събития и фестивали, сред които чуждите Eurosonic (Холандия), Taksirat (Македония), Exit Festival (Сърбия) и SeaDance Festival (Черна Гора). А Елица пък дърпа конците на страхотния Bar French 75 и се грижи онази част на София, където съвсем наскоро се проведе квАРТал Фестивал да бъде още по-пъстра и приятна. Сега трите ни издават тайните от кухнята на нощна София и ни показват работата и забавленията през техните очи.

Какво ви привлича в нощния живот?
Елица: Какво ме привлича ли? Може би тъмната му страна (смее се). Нощно време хората са по-различни, променят поведението си. В работата ми се срещам с едни хора през деня, а нощем ги виждам в съвсем различна светлина.
Тони: Аз от дете съм нощна птица. После, като се занимавах с реклама, работех много нощно време. И накрая това с бар Kanaal ми пасна отлично на биологичния часовник. Реално се събуждам към 5-6 следобяд - не физически, разбира се, а ментално. Тишината нощно време е различна, зарежда ме и наистина ме привлича.
Елица: А ние я нарушаваме (смее се).
Елена: Въпреки че се занимавам с много нощни събития, хич не съм привлечена от нощния живот (смее се). Супер дневен човек съм, а нощно време спя. Но когато излизам, ме грабва концепцията за нещо интересно. Ако е концерт или парти, дори групата или артистът да не са ми много любими, промоутърът може да ме привлече, ако ми даде нещо, което не съм виждала в годините, откакто излизам. Вайба на Jules Verne не го намирам никъде другаде в София, затова ходя там - има си специфично настроение, специфична публика. Има едни 10-20 такива места, където съм редовна от години.

Не ви ли омръзва?
Елица: Определено не ми омръзва и не знам дали някога ще се случи. Обичам си работата и си я върша с кеф.
Тони: И на мен не ми омръзва, само че вече се поуморявам и си налагам дисциплина да лягам по-рано и да ползвам дневната част от денонощието по-адекватно.
Елена: Не ми омръзва. При мен работи по друг начин. Установявам дали нещо е “моето” като си задавам въпроса дали бих го правила без пари. И ако финансите ми в някой бъдещ момент не са ми грижа, пак бих се занимавала със забавления и изкуство. Това е много готина работа, защото хем си част от цялото нещо, което забавлява много хора, хем и запазваш известна дистанция.

Как се промени нощният живот спрямо годините, когато навлизахте в него?
Тони: Тотално се смениха местата отпреди 20 години, когато започна моят клубен нощен живот. Може би Yalta, Билкова и още едно-две места да са останали оттогава. Смениха се и генерациите - навън са днешните млади хора. И едно от най-хубавите неща е, че на много места вече не се пуши. Но въпреки новите готини места, няма някаква грандиозна промяна. Нямаме например развит клубен център в града - гореща точка на нощния живот, каквато има в много други градове в Европа.
Елица: Аз виждам разлика като човек, който е и от двете страни на бара. И тя е, че нощният живот през седмицата изчезна. Преди хората излизаха и в работните дни, а сега са навън основно в петък и събота. А за столица това не е много окей.

Елица

На какво се дължи това?
Елица: Нямам представа. Някои хора твърдят, че е заради финансова стабилност, но не мисля, че това е проблемът.
Тони: Може би донякъде е заради това, че много от младите хора са изнесени извън Центъра и са локализирани в Студентски град. А когато нямат денонощен транспорт, не могат да си позволят да хващат често таксита, нито пък да живеят в Центъра, заради по-високите наеми. И така си стоят там, а Центърът замира.
Елица: А може би в кварталите вече има алтернативи на това, което се случва в Центъра и хората нямат нужда да излизат от квартала си.
Елена: Чисто демографската промяна на София се отрази върху нощния живот. А и липсата на центрове на нощен живот със сигурност има значение. Спомням си преди 10 години, когато пътувах за пръв път в Европа, бях супер горда, че в София заведенията не затварят в 2 часа и всеки ден можеш да излизаш и да вилнееш до сутринта, а това вече не е така. Има обаче и скрит живот, който е за определени хипстърски и пънкарски групи, който се концентрира в едни малки места. Няма как да ги намериш, ако си чужденец и някой не те заведе. Например - наскоро например попаднах на една любопитна група от фенове на транс музиката, които години са страдали, че в България не идват техните артисти. Накрая им е писнало и са измислили нов модел - събират годишен членски внос и сами водят артитите, които искат. Велико!
Тони: Няма организирана база данни, която да пуска информация за такива фестивали и нощни партита, за да стига по-лесно до хората.
Елена: Може би информацията стига по-различно до медиите. И професията PR, и тази на журналистите се промени коренно, откакто аз съм в сферата.

Какви екземпляри се срещат сред нощните птици на София?
Елица: Хората са всякакви. Но най-много се радвам, когато видя образи, които истински се забавляват и си правят купона. Всъщност, това с отрязването на пушенето в заведенията има и друга добра страна - хората, които излизат пред бара да пушат, доста често си говорят един с друг и се запознават.
Елена: Аз ще отговоря супер кратко, защото те срещат реални хора, а аз не (смее се).Аз гледам на хората малко по-генерално и ми е много любопитен един феномен - на всяко парти на Metropolis например ходят абсоллютно различни хора. Като външен вид, поведение, дори като консумация, ако щеш. Така че дори техно феновете в нощна София не могат да се поставят в една рамка.

Какви са рисковете на професията?
Тони: София е много спокоен град в това отношение. Но и Kanaal, и Bar French 75 са места с културна публика и нямаме проблеми.
Елица: Рискове - както във всяка професия, си има, но това, че моята е нощна, не прави работата рискована. Въпреки че барът е в квартал, познат като "опасен", досега не сме имали никакви проблеми. Е, винаги ще има някой подпийнал да наруши спокойствието, но все пак това е бар, сервира се алкохол. Не се очаква да има  трезвеници.

Важна ли е екипната работа?
Елица: Няма как сам човек да го върши това. Екипът е основата.
Елена: Виждала съм сериозни издънки при липсата на адекватен екип и добра вътрешна комуникация, така че, да - екипът е адски важен.

Каква е тайната на добрия екип?
Тони: Хората трябва да имат еднакво отношение към работата и правилно разпределени отговорности. И разбира се, лидерите на екипа трябва да са наясно с индивидуалността на всеки в него.
Елица: Разбира се. Добрият екип е основата на добрия бар или каквото и да е начинание.. Лидерът обединява екипа. Аз се опитвам да играя тази роля и винаги се сещам за една мисъл, която четох някъде, че при пълководците има два типа - едните казват: “Напред!”, а другите “След мен!”. Важно лидерът да бъде част от екипа си.

Как работата ви променя пулса на нощния живот?
Елица: Аз избрах място за Bar French 75 в квартал, който често е пренебрегван от бизнеса и смятам, че успях да променя картинката. След 18:00 случайно разхождащи се хора там няма и ако има някой навън по това време, то е заради нас или някой от другите колеги, които са избрали този квартал.
Тони: По същия начин е и при нас. Преди Kanaal от онази страна на реката нямаше барове. И все още не са се появили много интересни места там. Другото основно при нас е, че Kanaal промени културата на пиене на бира. Ние бяхме първият бар за крафт бира преди 5 години, когато отворихме. Навремето редовно чувахме, че ще фалираме заради това, че продаваме някакви си вносни малки бири по пет и повече лева. А сега нещата са много по-различни.

Тони

Какъв е най-големият ви успех?
Тони: Моят успех е отварянето на бара и фактът, че вече пета година го има и се развива. А и пускам музика там - нещо, което винаги съм искала да правя.
Елена: Постижението е, че създадохме собствена методология за комуникация на събития и места, която едновременно информира точни таргет аудитории, но и успява да достигне до широка публика. Нямаме шаблон, но имаме твърди правила да сме слушали музиката, за която пишем, да сме вникнали и разбрали това, което промотираме, да сме усетили емоцията на това, което предстои, за да я предадем както на потенциалната публика, така и на журналистите и редакторите, които трябва да решат дали си заслужава да я пуснат.
Елица: Bar French 75, разбира се, е успех за мен. И най-вече това да накараме хората да дойдат в тази малко пренебрегната част от центъра, да се чувстват добре, да се върнат и да ни препоръчат на своите приятели. И винаги си казвам, че най-доброто предстои.

Какво щяхте да правите, ако не бяхте се захванали с тази работа?
Елица: Щях да ходя по барове (смее се).
Тони: Щях още да съм копирайтър (смее се).
Елена: Ако гледаме в миналото, щях да съм журналист. Ако е бъдещето - маркетинг и личностно развитие.

Къде можем да ви засечем извън работните ви места?
Елица: Все по-рядко навън.
Тони: Работата ми дава дозата бар-живот, така че нямам много сили да ходя по други барове. Обикновено ходя на партита след работа. Но общо взето, местата, на които можеш да ме намериш, са такива, където можеш да танцуваш, без да дишаш много дим.
Елена: Ходя и в двата техни бара, иначе често съм и в Jules Verne, Vitamin B, Terminal 1.

Какво е важното за едно нощно заведение?
Елена: Има няколко места в София, които те карат да се чувстваш уютно там. Ако един бар успее да изгради атмосфера и аудитория, това е голям успех. Не знам как се получава - подозирам, че собственикът е душата на бара и той допринася за това. Ако имиджът на едно заведение е на готино място с готини хора, той може да се задържи дълго време.
Елица: Това е, но рецептата е сложна.
Тони: И хората се сменят през няколко години. Колкото и да ходиш на едно място, в един момент ти писва и цялата компания се мести на друго място, след време пак се връща. Динамично е, няма формула.
Елица: Ти правиш едно нещо със заведението, но клиентите също допринасят за общата атмосфера. Иначе в момента има заведения, които са лъскаво стерилни, има и откровен ъндърграунд. Това, което ми липсва, е някаква среда между тях.

Има ли случаи, когато посрещате първите сутрешни лъчи и каква е София по това време?
Елица: Празна! (смее се) Много пъти ми се е случвало, няма как.
Тони: Ако си дочакал изгрева, значи партито определено си е струвало.

Елена

Как протича денят на една нощна птица?
Елица: Моят е все по-зает с много по-малко време за почивка.
Тони: Аз гледам да стана между 10 и 12, за да може хем да съм се наспала, хем да имам време да свърша някакви неща. Активната част от деня ми започва по-късно.
Елена: Всъщност ставам рано, пия кафе в 7 сутринта, тичам, карам колело. Първите няколко часа от деня са ми единственото свободно време. Често свършвам работа в момента, в който си навия алармата за следващата сутрин.

Как се приготвяш за вечерта?
Елена: Напоследък излизам толкова рядко, че при мен е като подготовка за бал (смее се).
Тони: Правя си едно кафе с малко ликьор Amarula вътре, слагам шоколад в чантата и обувам удобни обувки.
Елица: Да, задължително удобни обувки (смеят се и трите).

С какво подправяш нощта?
Елица: Най-често с текила.
Тони: С малка чаша ударно охмелен India Pale Ale от наливните в бара.
Елена: Крафт бири и бърбън и нищо по средата.

Какъв е твоят нощен саундтрак?
Тони: Много е различен, но най-често е електроника и ъндърграунд диско.
Елица: Каквото пусне диджеят.
Елена: Би било супер, ако музиката е лубрикант за социални взаимодействия. Когато попаднах в Лисабон, видях, че музиката е много по-силна, има позитивен вайб и хората се смесват помежду си и си говорят повече.Иначе ми липсва място с хубава инди музика - има само отделни партита.

Какво ще правите тази нощ?
Елица: Ще работя.
Тони: И аз така.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова