Петте стихосбирки за лятото

Добре познат сценарий: имаме свободно време за себе си, било то на път, излежавайки се на плажа, или един най-обикновен следобед в града, но нямаме нищо, което да добави една нотка романтика в ежедневието ни. Не се притеснявай, днес ще ти предложим пет стихосбирки, с които да разведриш скуката и да заредиш въображението. Леки по обем, но удрящи те право в емоциите, тези фрагменти ни пренасят в един по-интересен свят, който се прочита на един дъх и ни оставя искащи още.

Илиян Любомиров:  Лято
Какво би било по-подходящо да озаглави списъка ни, освен Лято-то на Илиян Любомиров? Ако сте харесали Нощта е действие, то тогава ще се влюбите във втората му стихосбирка. В центъра стои бляна по привдната лекота на всекидневието, преплетена с непремиримия дух на младостта. Определено сред любимите ни заглавия за това лято!

Росен Карамфилов: Церебрална поезия
Приготви се за една еуфория от чувства облечена в думи. Младият автор, който е само на 24, смайва с умението си да достига до читателя със своята автентичност, макар и само в 70 страници. Довери ни се и си позволи да се потопиш в една искрена история за сблъсъка на вътрешния свят и неприкритото его.

Константин Трендафилов: За кого се сещаш, когато се сещаш за някого
Ако все още не си се сблъскал с първата стихосбирка на господин Трендафилов, време е да го направиш. Едно от най-продаваните български произведения за тази и миналата година е изпълнено с искрена и обаятелна поезия, която разкрива повече за самите нас, отколкото за автора си. Себеусещането след прочита е неповторимо и трае дълго след това.

Ирен Петрова: Процеп към Париж
Представяме ти още един млад автор, който пречупва през своята призма каква е романтиката на реалността. Какво е общото между лудостта и Париж? Потопи се в стиховете на едно момиче, които по нейни думи остават "малка част от вечността".

Георги Господинов: Там, където не сме
Каквото и да напишем за Георги Господинов ще бъде малко, но неговите произведения в действителност казват много. Там, където не сме е събрала в себе си стихове от последните 10 години, изпълващи ни с меланхолия по миналото и носталгия по настоящето.

А какви са твоите предложения от модерната българска проза за това лято? Сподели ни в коментарите и тези от вас, които участват най-активно ще бъдат включени в следващата ни поредица.

Текст Ралица Котопанова