По-стари от света

Когато става въпрос за произхода на Западни приказки, през XIX век Братя Грим обират повечето слава. Няколко учени смятат, че братята са всъщност отговорни за създаването на приказките, но академиците навярно не осъзнават колко стари са голяма част от тези истории. Ново проучване, което третира тези басни като еволюиращ вид, открива, че някои от тях може да са се появили преди близо 6000 години.

В основата на това проучване, публикувано в Royal Society Open Science, стои масивно онлайн хранилище с повече от 2000 отделни истории от различни индоевропейски култури познатo като индекса Aarne-Thompson-Uther, който е съставен през 2004. Въпреки че не всички изследователи са съгласни относно особеностите, всички модерни индоевропейски култури (включващи цяла Европа и голяма част от Азия) са произлезли от праиндоевропейски хора, които са живяли по време на Неолита (10 200 – 2000 г. пр.н.е.) в Източна Европа. Голяма част от съвременния език на света се счита, че е еволюирал от тях.

В изследването си учените ограничават анализа на приказки до такива, които съдържат магически и свръхестествени елементи, защото тази категория съдържа почти всички известни приказки, познати на хората. Това намалява обема на 275 истории, включително класики като Хензел и Гретел и Красавицата и Звяра. Но да се проследят назад през времето не е лесна работа. Историческите записи са оскъдни и много от басните започват като устно предавани истории, които не оставят писмени версии. Изследователите решават да използват статистически методи, подобно на биолози, които проследяват родословието на определен вид през разклоненото дърво на еволюцията, основано само на модерни ДНК секвенции.

Ето как работи: Приказките се предават през езика, а клоните на дървото на индоевропейския език са доста точно дефинирани, така че учените могат да проследят историята на една приказка обратно по дървото и съответно назад във времето. Ако славянският и келтският език имат версии на Джак и бобовото стъбло (а анализът е показал, че е вероятно), шансовете са историята да може да бъде проследена до “последния общ предшественик“. А това би било западни праиндоевропейци, от които двете родословни линии се разделят преди поне 6800 години.

Но не е толкова просто. За разлика от гените, които се предават вертикално - от родител на дете, приказките могат да се разпространяват хоризонтално - когато една култура се смеси с друга. Голяма част от проучването се фокусира върху разпознаването и премахването на истории, които може да са се разпространили хоризонтално и така остават със 76 приказки. Този подход им позволява да проследят някои истории, като Ковачът и Дявола, която разказва историята на един ковач, който прави сделка с Дявола срещу несравнимо ковашко майсторство. Ако анализът е верен, това би означавало, че най-старите приказки, които все още се разказват и до днес, са от преди между 2500 и 6000 години.

А на какво се дължи успеха и дълголетието на тези, модерни и днес, приказки? Според антрополога Техрани, тайната е в “минималните нелогични наративи“. Това означава, че всички те съдържат някои познати дисонантни елементи - фантастични същества или магия, но са предимно лесни за разбиране. Красавицата и Звяра например съдържа мъж, магически превърнат в плашещо същество, но разказва и семпла история за семейство, романтика и най-вече за това да не съдим хората по външния им вид. Фантастичните моменти карат историята да изкъпва, но обикновените елементи я правят лесна за разбиране и запомняне. И с това в ума, ще отидем да си изровим детските приказки, за да си припомним някое старо съкровище, препоръчваме ти същото.

Автор: Аби Белчева

Виж дали те е обвзела пролетна умора или си професионален мързел.