Poker Face

Не. Нямаме предвид Лейди Гага. Макар че има връзка с нея. Имаме предвид безизразната физиономия, която със сигурност пазиш във вътрешния си джоб за случаите, в които емоциите могат да ти изиграят лоша шега. Я на интервю за работа, я на изпит по висша математика, я когато си сгафил пред гаджето - надяваш poker face-а и мислено си повтаряш “Аз съм камък. Аз съм камък. Камък съм.” Споко, и ние го правим.

За безизразната физиономия, характерна предимно за злодеите от филмите и батките от квартала си има термин - poker face. Не е трудно да се сетиш от къде произлиза и с какво е свързан. Игри със залози се играят от памтивека. А способността да приличаш на Медуза Горгона със сигурност е била печеливша много преди да бъдат измислени математическите изчисления, сложните логически уловки и стратегиите. Психологията е по-древна отколкото се твърди.

И макар че днес свързваме poker face-ът предимно с Lady Gaga (впрочем, две японски изпълнителки имат песни със същото заглавие) и емотиконите, всъщност терминът е само с някакви си 100-200 години по-стар. За да сме точни - първото известно писмено свидетелство в английския език е от далечната 1874 година, когато в една книга за игри с карти някой си Кавендиш казва: “От тук следва, че да имаш poker face е предимство. Никой, който има претенциите да е добър играч, няма да издаде добрата ръка с жест, промяна на изражението или по какъвто и да е друг начин”.

Не можем да разчитаме, че Кавендиш е измислил термина, но ни остава само да гадаем кога и в кой тъмен бардак е бил изкован. За това пък познаваме един от класическите примери за poker face - непобедимия и действително непроницаем Чък Норис.

И преди да сме те отегчили безкрайно с разсъждения около произхода на термина, ти предлагаме 3 класически сцени от миналото, в които poker face е основен играч. Макар че не си правят труда да се придържат стриктно към правилата на играта, все пак могат да ти дадат идея в каква атмосфера се e заформял термина, докато те обхваща носталгия по кабелната телевизия и видеотеките. Enjoy!

The Cincinnati Kid (1965)
Последната сцена от филма е истински урок по poker face. И макар героят на Стив Маккуин - Ерик Хлапето да съумява да сдържи емоциите си, в крайна сметка се оказва, че само с блъф не става. Човек трябва да знае и кога да се откаже. Все пак, филмът е пълен със страхотен покер и култови реплики, а любителите могат да си припомнят една истинска класика в жанра.

The Sting (1973)
Филм икона, в който играят легендите на Холивуд и то в най-добрите си времена. Робърт Редфорд, Пол Нюман и Робърт Шоу са в ролите на мошеници и чикагски гангстери - всеки от тях с амбицията да надиграе останалите. В конкретната сцена героят на Нюман сяда да играе покер срещу героя на Шоу (бос на чикагската мафия) в игра със солидни залози. Изключителната игра на Нюман и перфектната безизразност на Шоу превръщат сцената в една от най-добре изиграните и филмирани покер сцени в киното - напрежение, адреналин и безупречен урок по poker face.

Cool Hand Luke (1967)
Първото място печели блъфът на Пол Нюман, подпомогнат успешно от перфектно poker face. В тази сцена не само ще видиш атмосферата на местата, в които терминът се е зародил, но и каква е ползата от това да умееш да бъдеш безизразен. “Да нямаш карти понякога е най-добрата ръка”, както казва накрая и героят на Нюман.