Поздрави от La Habana Vieja

По улиците прашни на La Habana Vieja се спусни и с танцова стъпка напред продължи.

С багри най - прекрасни се премени и сърцето си широко отвори.

Любовта на всякъде витае и нежно с музика ще те омае.

Тъй унесен в ритъма чудесен, бавно се отпусни и с цялото си съзнание звуците възвишени усети.

Бавно с тях се насити и през колониалните епохи прелети.

Вдишай дълбоко всеки следващ тон…тон след тон, такт след такт, сон след сон.

С безвремието се сприятели и с ром жаждата си утоли.

Така опиянен от салсата неусетно ще бъдеш ти пленен и с истории чудати обграден.

По Сан Лазаро продължи и към Малекон плавно се спусни.

С душата си широко прогледни и тази красота поеми.

Погледът си напред впери и на марлините широко се усмихни.

След това плавно клепачи притвори и нежните капки върху кожата си усети.

Не, това не са сълзи! Това всички онези разбити в Малекон вълни, привлечени от изгубените, бедни, човешки души.

След това, глава в страни отметни и Папа Хемингуей в далечината съзри.

Бавно към него се приближи и приятел добър му бъди, защото той тайни тихо ще ти прошепти.

От разказите му богати ще бъдеш озарен и в тайните му просветен.

И там нейде, гордо Насионал ще стои, в очакване да те приюти.

Потайности хиляди иска да ти сподели и дълбоко в тях да те потопи.

Във времена изящни ще те пренесе и с Le Parisien ще заблести, в опит да те заслепи.

Автор: Елена Лазарова

Виж как можеш да спечелиш двоен билет за Postmodern Jukebox.