При открити врати, 2 част

След като миналата седмица се разходихме из откритите сцени в града ни, дойде ред да покажем и тези, които крият потенциал и половина.

Мястото на бившия мавзолей е греховно неизползвано. Да не говорим колко прекрасни неща можеха да се случат с гробницата на Георги Димитров, ако не бе така нефелно взривена. Но по-добре да не се ядосваме, че и без това е жега.

Самото пространство е доказано ползотворно - през година-две някой опъва малка сцена тук, а Опера на площада седеше чудно върху асфалтирания спомен за социализма. В момента петното е анемична градинка, от която с право се срамуваме, а колко по-адекватно би стояла една сцена, обърната към Градската - дърветата ще поемат излишния шум и няма да се отцепва булеварда за поредния мегаконцерт.

И докато сме в района - градинката зад двореца също би била чудесна точка за изява. Беседките най-естествено разделят въображаемата сцена от публиката, а и мястото е достатъчно уединено за камерни джем сешъни или литературни четения. Въпреки че наскоро пейките бяха подменени обаче, градинката все още е леко занемарена и само близкият Toba&Co я спасява от това да се превърне в свърталище на клошари.

Градинката на Кристал, или по-скоро малкото зелено кратерче, останало от бомбардировките над София, току-виж сгушило я изложба, я някое и друго четене - възможности бол. Остава само да пуснат и чешмата, която не помним вече кой ремонтира, че и без това водата по центъра е кът в тия жеги.

Лятната сцена в Борисова днес е в пълния си блясък - ремонтирана и разположена в онази част на града, в която липсват живеещи твърде близо мрънкачи срещу евентуалния шум и още по-евентуалните тълпи. Засега обаче тук не се случва почти нищо - току изскочи някоя читалищна самодейност или празник на Общината, и дотам. А все си мислим, че мястото е идеално да се превърне в център на събитията, та дано се намери някой и ни послуша.

В парка зад „Хилтън" през деня липсва сянка или приятна пейка, но това не прави мястото по-малко привлекателно вечер. Хълмчетата и широките поляни плачат за нещо по-различно от разхождащи се кучета, а по дългите алеи могат да се опънат изложби за чудо и приказ, стига вече с тоя Мост на влюбените.

Пример за чудесно откритие е колодрума (отново) в Борисовата градина, където подскачахме на първия Park Live Fest. Ограден е отвсякъде и с достатъчно трева, на която морните градски кучета да положат телеса, а пък ако стените му се дадат на кадърни графити райтъри, резултатът цена няма да има. За съжаление, това е и един от тъжните примери, че благодатни за събития места има много, но сякаш на никого не му се занимава.

Докато сме на темата: това, че е далеч от свидния ни център, не прави парка на Терминал 2 по-малко привлекателен. Доказа го второто издание на Park Live Fest - място за всички ентусиасти, както и за голям брой сцени и нито една жива душа наоколо, на която шумът да пречи. Фестивалът може и да изчезна (а може и да се прави на умрял), но пространството остава все така примамливо за по-мащабни събития.

И още малко...

Сега се чудим къде да развеем гащи, но когато градусите паднат, слагаме по едно резерве на тези две места, в които бихме се радвали да се случи нещо повече

Археологическият музей е един от най-хубавите ни, не само като база, но и като експонати - между античните саркофази и тракийски бижута атмосферата е на тотално друго равнище. Пък и говорим за една от най-старите сгради в София, построена някъде през XV век и служила за джамия. Неслучайно в Нощта на музеите преди няколко години именно тук се проведе концерт със средновековна музика, която, както тогава разбрахме, изисква абсолютна тишина и покой на съзнанието. Не липсват и други мирни и тихи занимания като четения, изложби, пърформанси и инсталации, въпреки че тежки подозрения ни мъчат - уреждането на подобно нещо тук си е живо ходене по мъките.

Покрай тазгодишния Sofia Design Week се убедихме, че градската баня е страхотна точка, където ъндърграундът може да излезе на светло. Сградата в момента се ремонтира и реставрира, но точно в този си вид помещенията са чудесни за всякакви събития - недостатъчно занемарени, че да ни се обърнат стомасите, и не прекалено лъснати, че да не носят на някоя и друга свинщина. Вече се знае, че след време банята ще приюти поредния лъскав СПА център, колкото и да сме против това (по-добре да я отворят за честните софийски граждани, ама нейсе), а в другата й половина пък ще кротува музей на София, което също ни се струва абсурдно - някакви прашни антики да затлачат пулсиращо сърце на града ни, каквито са изворите под нея. Но дотогава все могат да се направят едно-две партита, да не говорим за благодатното пространство пред сградата - отлично поддържана градинка, която да поеме галони хипстърска енергия.