Работилница за чудеса

След два напразни опита да намерим Маги в къщата й на „Бенковски" 33 най-накрая успяваме, след като й звъним по телефона. Първо и основно правило: искаш ли да влезеш, удари един телефон, защото тя може да е отскочила до пазара за гумени галоши или да кърти тухли от някоя съборена стена.

Когато вече си вътре, попадаш в друго измерение. От малката софийска уличка се изтърсваме направо в дупката на Белия заек и продължаваме да се носим сред безкрайно красиви бели чадъри, бели манекени и хартиени ангели, които изникват директно от стените. В първата от двете бели стаи отвсякъде проблясват кръгли лупи, които на пръв поглед не увеличават нищо. Тук е уловката обаче - в Лумаги трябва да откриеш всичко сам. Както е и в живота - за да видиш красивите малки неща, е задължително да спреш, да се приближиш и да присвиеш едното око.

Всяка лупа увеличава микроскопичен детайл от огромната вселена на въображението на Магдалена Митева, което всъщност е официалното име на Маги. Не ни се вярва да не я знаеш, но все пак: автор е на представленията Туп-туп, 1.67 м и Цветята на малката Ида, а също и на клиповете към Малкото голямо четене, с които в момента участва на хартиения фест. Да се върнем към лупите обаче - някой ще каже, че предметите зад тях всъщност са обици, но това категорично не е вярно. Те всъщност са много мънички астероиди, които разбиват лошото настроение.

На едната стена, потънали в безвремие, са обиците от часовници. Винаги сме подозирали, че часовниците имат лица, но сега сме твърдо убедени - зад лупите ни зяпаха най-изразителните физиономии, с които сме заставали очи в очи. На другата стена е някак пролетно, защото на нея са обиците, които цъфтят като цветя. По тях са накацали мухички, пчелички, лампички и какви ли не светлини и отблясъци. На третата пък са тези от миди и рапани, в които плуват най-малките хора на света - миниатюрна русалка и моряк си хвърлят тъжни погледи, а момченце в пояс се бори с голяма вълна.

Движейки се по стените, стигаме до четвъртата, на която са наредени куфари с буркани, пълни с билки, с които вероятно по пълнолуние Маги прави някакви там магии, а може би чай. На петата стена има петъци, а на шестата е вратата към другата стая, където са събрани пластики на деликатни жени и още куфари, пълни с плетени на ръка вълнени ръкавици, шапки и уникални чорапи с токове, които, ако ги види Жан-Пол Готие, направо ще хване куките. Ще забележиш и дакела Ру - той не се продава, а си е част от обзавеждането.

Идеята на магазина галерия е проста - да отидеш и да се запознаеш лично с творенията й. Всичко всъщност е толкова лично, че Маги даже ни даде личния си телефон, на който да й се обадиш, ако искаш да се отбиеш (което, както вече споменахме, е от първостепенна важност). Гледай все пак да звъниш докъм 18:00, че после врътва ключа, а през август забрави да се вредиш - това е месецът, в който Маги духва нанякъде, където не се мяркат хомо сапиенси, а само дървета и скали.

Лумаги не е просто магазин, а „пространство за обмен на енергия", както го определя самата собственичка. Къщата й има награда за интериор на годината през 2010-а, както и наградата на нашата вечна любов. Името идва от „лума" - тоест „светлина", и с право, защото излъчва много, ама наистина много светлина. Цялата история тръгва от лампите, с които първоначално Маги се занимава, и така си остава.

Повечето от произведенията са качени и на сайта й, но истинската красота все пак е на „Бенковски" 33, където ще откриеш всички тези единствени по рода си дреболии, които те чакат да се влюбиш в тях. Обиците са между 20 и 70 лв., пластиките - около 100-150 лв., а плетените чорапи с ток засякохме на цена от 70 лв. Маги ни каза, че сърцето й се къса да се разделя с каквото и да е било, но се налага - иначе не една къща, ами цяло село няма да й стигне да ги побере.

Лумаги е на „Георги Бенковски" 33 и отваря официално на 19 май (събота).
Работното време е докъм 18:00, но за всеки случай звънни на
0888 78 93 72, преди да се отбиеш

Текст Мария Македонска / Фотография Васил Танев