Революционен комитет

Няма смисъл да се опитваме да поправяме това училище. То е безнадеждно. Не прави от децата ни добри хора, щастливи хора, способни хора. От него не излизат вдъхновени, дръзновени, смели, честни, борбени, уверени, устремени, независими личности. Ако някои от тях все пак израстват такива, то със сигурност е въпреки усилията на това училище в обратната посока, защото когато то е било създавано, на индустриалната революция са й трябвали тухли в стената. Това училище е сбъркано в своя зародиш и няма еволюция, която може да го спаси. Трябва ни революция. Всички тези редове на мисли ни ги пусна сър Кен Робинсън още през 2010-а в онази своя лекция на TED, която продължава да обикаля света.

Ето още малко храна за размисъл, този път от Сугата Митра, професор по образователни технологии: Когато човешкият мозък получи сигнал за заплаха, най-примитивният му дял моментално вдига тревога и блокира всички останали дялове, включително мозъчната кора, която отговаря за ученето. Наказанията и изпитването в училище са заплаха (или поне човешкият мозък ги възприема така). И ето какво всъщност се случва в класната стая - първо изключваме генерално мозъка на ученика и после му казваме айде сега, пиленце любаво, учи, давай, покажи на какво си способно.

Огромна част от енергията и усилията на традиционната образователна система се попилява в безплодни опити да се накарат децата да учат. А децата, всъщност, обичат да учат. Те са носители на гигантски количества естествено любопитство към света. Те са най-искрените, най-запалените, най-усърдните изследователи, експериментатори, изобретатели, мислители и творци. И като такива им е противопоказно някой да им нарежда какво да учат, кога да го учат, как да го учат, по колко да го учат и така нататък. Те могат да си се научат и сами - на всичко, което им трябва, точно когато им потрябва, стига да ги посадиш в подходяща почва и просто да им помагаш да растат, всеки в своя си ритъм.

Много дълго излезе, носим и важни новини за идния уикенд в Sofia Live Club, но нека позволим на нашия приятел Сугата Мирта да си довърши мисълта. Той казва така: „Ако образователният процес се самоорганизира, ученето започва да се случва естествено. Не трябва да караме детето да учи, а да го оставим да се учи." Образователният процес да се само-организира ли чухме? За какво ни говориш, скъпи Сугата? Да се самоорганизира означава, че децата, родителите и учителите във всяка класна стая взимат заедно всички решения за съвместния си живот в училище, че всеки ученик следва свой личен учебен план, в чието изготвяне е участвал активно. Този модел се нарича демократично училище и е създаден през 1987-а от Яков Хехт от Израел.

Яков Хехт

В края на осми клас той четял като дете, което току-що е научило буквите. Можел да бие възрастните на шах, бил национален шампион по скок на дължина, правел прекрасни скулптури, но на кого му пука за тези работи? С мрежа от хитрости, тарикатски номера и огромен психологически товар на плещите, Яков успявал години наред да прикрива неспособността си да чете и, като цяло, дори минавал за добър ученик. Ако обаче Яков не е бил изключителен човек и защитата му се бе пропукала дори за миг, той е щял да бъде зачеркнат от системата като много, много лоша и некачествена продукция. За щастие историята продължава така, че днес на сайта на едно знаменателно събитие, което ще се случи на 15-и и 16-и февруари в София, пише следното:

„Яков Хехт е международно известен практик и теоретик на демократичното образование. От 1987-а до днес е участвал в основаването на десетки демократични училища по света. Автор е на книгата Демократичното образование (Изток-Запад 2013). Яков Хехт ще сподели своя опит и ще обсъди със заинтересовани родители и учители възможностите за основаване на демократични училища в България."

Заедно с него на Първата национална среща за свободно развитие на образованието в Sofia Live Club се събират и над дузина международни гости и български граждански групи и експерти (от които ние например познаваме Дени и Магадалена). Всеки от тях идва със своя личен пример и разбиране за добри практики, демократизация и самоуправление в образованието. Пътят, който всички те - всички ние - трябва да извървим, е свързан също с преодоляването на държавния монопол и допускането (чисто законово) да съществуват алтернативни форми на образование (като демократичното училище е само една от много възможности). Та, така. Търсят се участници за революция. Виж подробностите тук.

Първа национална среща за свободно развитие на образованието
е на 15-16 февруари в Sofia Live Club.
Организира Национална мрежа на родителите

Текст Елена Друмева
Снимката най-горе е корицата на книгата Democratic Education: A Beginning of a Story на Яков Хехт