Сетивно градско пътуване - новост в изкуството

На 20 октомври (вторник) от 17:30ч. ще може да се насладите на едно вълнуващо „сетивно градско пътуване“, чието начало ще бъде дадено на „Квадрат 500“-ул. „19 февруари“. Този различен интерактивен сетивен пърформанс в градска среда е дело на Михаил Димов и Театър на сетивата София.

Това преживяване ще ви покаже една необичайна гледна точка към града и неговите измерения. Ще се потопите в лабиринт от символи и образи в самата тъкан на града, където сградите стават декори, а минувачите актьори в едно своеобразно представление. Това са пътувания за експериментатори, за откриватели и за всички, които търсят поетичното измерение на живота около нас. Пътувания, които ни помагат да забавим темпото, да спрем времето и дори да се изгубим напълно.

Срещнахме се с авторите на проекта, за да ни разкажат как се роди идеята, какви реакции от страна на публиката срещат и какво предстои оттук нататък.

Здравейте! Като за начало бих искала да ви попитам как се роди идеята за подобен интерактивен сетивен пърформанс?

След като проектът ни „Via Verticale” в Софийската опера се отложи за неопределено време изпаднахме в нещо като вакум, който решихме да запълним със сетивни експерименти. Така се родиха шест необикновнни пътувания в различни части на града, случващи се в различни части на денонощието и включващи в себе си различни елементи на градската среда – музеи, площади, улици, паркове, градски забележителности и т.н.. От находките и откритията на тези шест експериментални пътувания създадохме първите два формата за публика, както и 24 часовото ни стивно градско пътуване.

Какви най-често изводи и поуки научават актьорите в хода на своето „пътуване“?

Предпочитаме да не „ограбваме” пътуващите от изненадите, които пътуването ще им поднесе още повече,че всеки пътуващ има уникално, съкровено преживяване. Сетивните градски пътувания са част от живота на над 700 души и вече можем да говорим за определини модели на възприемане, видове реакции или „уроци”, но какъв смисъл би имало да говорим за това предварително?

По какъв точно начин успявате да интегрирате в пърформанса всичките сетива на участниците - зрение, обоняние, слух, осезание и вкус?

Сетивните пътувания са произведения на изкуството случващи се не в галерия, в концертна или театрална зала, а в реална градска или природна среда. Като такива те наподобяват живота в неговата пълнота и многоизмерност, а той се отразяваи преживява с всички сетива. Толкова е естествено...

Как вие самите бихте определили света около нас с няколко думи?

Декор направен с изумителна прецизност, в който играят милиони актьори с изумителна отдаденост, при много малко публика...

Какви отзиви от страна на публиката срещате преди и след края на пърформанса? Има ли в началото някакъв вид недоверие от тяхна страна? И как се справяте с него?

Недоверие има в някаква степен почти винаги, дори и за тези, които са били на спектакли на Театъра на сетивата и са така да се каже „пристрастени” към преживяването. На края на пътуването всяко недоверие е вече изчезнало – как се слува това? Именно в това е магията! Не може да се опише, трябва да се преживее...

Имате ли вече нови подобни различни идеи за бъдещи проекти?

Току що се завърнахме от първото си турне с пътуванията в 5 града на България – Велико Търново, Пловдив, Стара Загора, Казанлък и Варна, с които успяхме да „преведем” пулса и духа на всеки от градовете на езика на Лабиринта като ги въплатим в 5 различни двучасови сетивни преживявания.

Бихме искали това турне да има продължение през 2021 в други български градове. Пътуванията ще бъдата съществена част от следващия ни проект „Градски утопии”, който ще представлява спектакъл разположен на територията на целия град.

Според вас какво е бъдещето на свободия театър?

Виждам го включващ все повече зрителителите като съучастници и действащи лица. Случващ се се на все повече места извън театралната сграда/сцена.Свободен в истинския смисъл на думата т.е. наистина безстрашен.

Може ли да посочете 3 причини, които да ни накарат да гледамеповече свободен театър?

Сценографът Фичо беше казал веднъж (и аз споделям казаното), че „театър трябва да се прави само по голяма нужда” т.е. воден от неустоима необходимост да се изразиш, като търсиш, откриваш и споделяш неотложни, съкровени неща. Свободният театър по дефиниция трябва да е такъв. Това е достатъчна прична за мен да бъде следен с повишен интерес.

Автор: Никол Ганева