Соц любов

В най-любовния месец в годината слагаме пионерските връзки, за да се потопим надълбоко в любовта преди демокрацията. Тя си е била почти същата, само с малки, незабележими норми, които е трябвало да се спазват за общото благо и морал на здравото социалистическо общество.

Семейството е било основна клетка на обществото, а на изневерите и съжителството без брак се е гледало строго - като на капиталист с дънки пред Корекома. Битова разложеност, действия на нездрава основа и други имена са имали почти престъпните прояви на нежност, предизвикани или от незадоволеност в семейното ложе, или от привличане между двама младежи на обществено място. Проявата на прекалена близост посред бял ден между другар и другарка (или младеж и момиче) се е считала за неприемлива, а ако наблизо е имало милиционер, той е правел задължителна забележка или е съставял акт за глоба на провинилите се граждани. Проституцията също не е била приемлива професия, особено за страна, която се гради на здрава партийна идеология.

"Официално - пише писателят Георги Марков - в страната няма проституция, защото в социалистическа страна не може да има проституция. Ние имаме момичета с неморално поведение, които оказват лошо влияние и в някои случаи разстройват живота на гражданите." Именно заради тези момичета към Дирекцията на Народната милиция се създава специален отдел, в който има картотека на около 300 дами от София, чиято дейност може да се смята за "антиобществено явление". Те редовно са привиквани в Дирекцията за разпит, а след строго конско им е било налагано да дават 30% от заработеното за благото на родината.

Дори да не прибягваш до платената любов обаче, да имаш гадже по време на социализма не е било чак толкова просто. За наемане на стая в хотел или вана в градска баня от мъж и жена, се е изисквало да имат сключен брак. На съвместното съжителство без подпис не се е гледало с добро око, но се е считало за законно, в случай че двамата влюбени имат обща адресна регистрация - така нареченият "милиционерски брак". За въпросната адресна регистрация пък много младежи са минали под венчилото, защото просто са имали нужда от "софийско жителство". Приетата през 1942 регулация се е отнасяла само за столицата, като допълненията до 1955 се разпростират и върху другите по-големи градове в страната. Според наредбата от 1942 "собственикът на свободно жилищно помещение е длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди. По-късно жилищната площ, която едно семейство може да заема, е ограничена: на двама души - една стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове - не повече от едно жилище в Столична голяма община."

Пълноправните софиянци, притежаващи въпросното жителство, обаче, не били толерирани от органите на реда, а тъкмо обратното. Ако купоните, любовта и красивите жени са били порок на редица младежи в годините преди 89-а, то това веднага е забелязвано от местната милиция, която се намесвала незабавно. С обвинението "морално разложен" по време на т.нар. Хулиганска акция от 1958 много младежи са арестувани и директно пратени в лагера Белене, а модните фрази по същото време се простирали от "морално разложение" и "покваряващи" до "полова разпуснатост" или "разхайтеност". Купоните, където любовта се е вихрела безпартийна и свободна, са били заклеймявани със събрания на Политбюро, където се обсъждали ефективни мерки за премахването им. В протокол от заседание на Политбюро (26 март, 1963), посветено на приемането на "конкретни мероприятия за борба с буржоазното влияние сред младежта", четем следното: "Има една категория млади хора, които водят изцяло паразитен и разгулен живот... Пиянството ги е опустошило. Блудствуват - най-вулгарно, нахално, безсрамно... Най-покварените, водени от стремежа за забогатяване и лек живот, изменят на Родината...".

Въпреки горните перипетии, любовта все пак оцелява като по чудо и днес се радваме на един изцяло капиталистически празник, който - наш или не - все пак е за добро. Защото и любовта трябва да празнува. Разгулно и разхайтено - така както й отива.

Текст Михаела Самарджиева