София оживя

Пролетта дойде най-накрая. Истинската пролет. Наистина, с малко закъснение, но сега, когато най-сетне е тук  за сметка на това ни е приготвила топли и слънчеви седмици, в които да забравим за скорошната зима и да мислим за предстоящото лято.

Зимно време рядко се виждат разхождащи се хора по парковете и градинките, навън е студено и бяло, а пък преспи има буквално на всеки ъгъл. Кишата и студът отказват и малкото хора, които са се навили да напуснат топлото легло и да излязат навън от това да го направят действително.
Но достатъчно за зимата, сега въпросът е какво ни чака, когато времето вече се затопли?

Освен цъфналите клонки на дръвчетата, засипани с мартеници, когато температурите се вдигнат, същото става и с хората. Не, нямаме предвид, че ги окичат с мартеници. Ами, че и те се излюпват като че ли от зимен сън и плъзват из столицата.

Булевард Витоша пак става моден подиум.  Не че зимно време не можеш да видиш смели хора, които на -20° са по къси панталонки и летни ефирни рокли, но щом стане малко по-топло … Започва сезонът на експерименталната мода, разчупените комбинации и оскъдното облекло. А оправданието на повечето хора, които показват плът в това време се е превърнало в мото и то гласи: „От студ умри, гъзар бъди!“ Но понякога действа и доста вдъхновяващо, каращо те да се прибереш вкъщи и да нарежеш старите дрехи, превръщайки ги в шедьовър.

Градинката пред Народен пак живва. Ако през останалото време на това пространство се е забелязвало само светлината от „ЧитАлнЯта“, то пролетно време започва лека по лека то да оживява. Пейките биват затопляни от хора на всякаква възраст, влюбени двойки или групи училищни приятели, решили да играят Белот. Да не забравяме и дядовците, които играят съсредоточено шах по двойки. Колкото по-топло е, толкова повече бира се и пие на тревните площи, където може да видите и много хора с одеяла или просто седнали върху якетата си. Разговори, смях и музика. Градинката се превръща в истинска гара. През нея може да видиш да кръстосват хора с всякакви превозни средства – колела, ролери, скейтборди, лонгборди, тротинетки и много други. Всеки с посока. А на фона на звука от плъзгащите си колела по асфалта, някои играят и с хек.

Парковете пак стават любимо място. Логично е, че парковете се пълнят с всякакви хора, които могат да прекарат часове наред в разходки и разговори. Било то Южен парк, Западен парк или Борисовата градина, няма значение. Те изникват в съзнанието моментално като място за срещи в топлите дни. Всеки може да си намери своето кътче, където да прекара свободното си време сред хора и природа. И разбира се, да полюпи семки на „Съветска“ (т.е. пред паметника на Съветската армия) и да остави някое друго кенче бира празно, след като е пресушил съдържанието му.

НДК пак е предпочитано място за срещи.  Разбираш, че времето се е стоплило, когато транзитно минавайки покрай фонтаните на НДК, ти се налага да избягваш внимателно общността на скейтбордистите и велосипедистите. Те от друга страна, когато малко се вдигнат температурите, веднага излизат в готовност да се учат и демонстрират нови трикове.

Няма нужда да казваме, че заведенията преливат от хора, поседнали на по кафе и приказки. Отварят се летните градини, масите и столовете заемат своите места под слънцето, готови да приютят своите гости.

Времето се затопля, а народа се излюпва. И в това има известна доза чар. Улиците оживяват. Макар че понякога толкова много хора и движение действа изнервящо, е някак приятно да виждаш толкова различни и усмихнати хора. София се събужда от своя сън и разцъфва.

Автор: Евгения Тошева