Срещу стената

В случай че новогодишното ти обещание е свързано с движение и превъзмогване на граници във всякакъв смисъл, на тепсия ти предлагаме няколко стени в София, на които да изпробваш мускули, сухожилия и воля. Катеренето на закрито - екстремно занимание със своя твърда и постоянно нарастваща група от фенове в световен мащаб - е от спортовете, за които няма неудобен сезон или нужда от специална предварителна подготовка и екипировка (ако не броим удобните еспадрили и торбичката магнезий). Но пък има предимства пред скалното - не зависиш от времето, няма го пределното напрежение, което изисква голата скала, а това накратко значи, че всяка тренировка е чисто удоволствие, без значение дали катериш с въже (нависоко, осигуровката е от партньор) или боулдър (на ниски стени, падаш върху дюшек).

То е ясно, че стените се правят по определени стандарти - за да са здрави, за да имитират естествените си копия и всяка има лесни и сложни маршрути. Затова и изборът зависи от подробности като: лесно ли стигаш дотам в пиковите часове, нужен ли ти е инструктор, често ли се сменят хватките, каква е цената на час, колко е голяма залата, има ли съблекалня и други подобни важни неща.

Започваме с ветерана - Стената на Софийския, която няма нужда от кой знае какво представяне, защото от поне дузина години събира профита и навитаци да ги стигнат. Може да ти се стори тясно, тъмно и трудно, но казват, че с такова начало ще стигнеш далеч. Във вечерните часове е доста пълно, трябва да си носиш екипировка и няма инструктор, но плюсовете са повече от минусите - това, че попадаш в надъхана катераческа среда, е като че ли най-важният. Ако си късметлия, ще се срещнеш очи в очи с Явор Панов - един от големите в спортното катерене у нас, чиито съвети, чували сме, са безценни.

Под купола в северното крило на Ректората на СУ,
работи всеки ден без събота и неделя

Най-висока, просторна и с бая маршрути и степени на трудност, 14-метровата стена в НСА е притегателен център и за напреднали, и за новаци от 2009-а. По хватките ще видиш да висят както жени и мъже, така и хлапета. Отскоро залата работи вече всеки ден, от този месец започват новите тримесечни курсове (най-добре виж цялата програма тук). Не че не знаеш, но все пак - курсовете, водени от неслучайни инструктори (Станимир Желязков, Ивайло Радков-Фазата, Георги Пенев и още дузина, които се занимават с децата), са начин не само да научиш основните правила при катерене с въже и боулдър, а и да намериш хората, с които да тренираш и на които да повериш живота си, което, съгласи се, не е лесна работа. Екипировката е бонус - влиза в цената на обучението.

В спортния комплекс на НСА в Студентски град,
работи всеки ден от 10:00 до 22:00

Най-голямата, опъната на цели 900 квадрата, и по мнение на ценители най-красива стена за катерене - Гравити до УНСС, по-известна като Бонсист, вече също навъртя 3 години стаж. И тя си има всичко необходимо. Нови курсове започват всеки месец, инструкторите отново са известни имена в катераческите среди, а стената е разделена на 5 сектора - за начинаещи, напредващи, напреднали, боулдър и деца. Ако нямаш екипировка, наемаш на място; ако нямаш кой да те осигурява, ще се намери треньор за тази работа. Може да получиш и индивидуално обучение, а ако си много напреднал, тук местата на хватките се сменят достатъчно често, за да не ти омръзват маршрутите. С две думи, нямаш никакво оправдание да не спазваш обещанието, което си си дал.

В спортен комплекс Бонсист в Студентски град, ул. „8-ми декември" 2,
работи от 10:00 до 22:00, а през уикенда - до 21:00

Съществува и още една, допълнителна опция за всички, които се колебаят дали катереното е за тях или е по-скоро опция за хлапето - да пробват, защо не и заедно, стената в Сити Център София. Стиска ли ти? може да е пренебрежимо малка в очите на големите катерачи, но за начинаещи е супер - бързо разбираш имаш ли скрит страх от височини, тренираш с инструктор, от когото получаваш и екипировка, и първоначални напътствия.

На третия етаж в Сити Център София,
работи всеки ден от 15:00 до 21:00

С две думи: зали има. Действай!

Текст Ани Василева / Фотография Васил Танев