Стъклен дом

Помниш ли филма Хлапето на Чарли Чаплин? История за счупени прозорци, полицаи, гонитби и сълзи в очите. Сетихме се за него, заради героя на Чаплин - джамджия, а всъщност искаме да ти разкажем за стъклото.

Отдавна, много отдавна, някъде преди 4 хиляди лета в Месопотамия и Египет стъклото се появява, случайно или не, като глазура върху керамика. А обсидиантът - естественото стъкло, получено от вулканична лава - се търкаля в ръцете на първобитните хора още през каменната епоха. В древността стъклените вази и съдове са супер лукс, само за избрани. През I в. пр. н.е. измислят техниката на духаното стъкло, което позволява по-масово производство и постепенно превръща стъклото от елитарно и скъпо удоволствие в ширпотреба. Е, не съвсем, защото красотата на венецианското стъкло през Средновековието и Ренесанса остава ненадмината, а тайната на ръчно рисуваните стъклени цветя на чеха Леополд Блашка и до днес не е разкрита.

За разлика от стъклото в изкуството, плоското стъкло се оказва голяма консерва. Близо 20 века то не се променя - смесва кварцов пясък, калцинирана сода, малко вар, някой друг грам метален оксид за цвят и се стопява в пещ на около 1500 градуса. След това разтопената смес се раздува в цилиндрична форма, която се разрязва и разгъва. Това не му пречи да създава митове и легенди за себе си, да придиря, че стъклото е течност, а за доказателство да ни навира в очите удебеления долен край на прозорци в средновековни сгради и витражи в катедрали. Да - признават мъдри химици и брадясали алхимици - основание за такива догадки има. Стъклото по определение, химичен състав и физически свойства се класифицира като аморфен втвърден материал с атомна структура, подобна на свръхохладена течност. Но стъклото - течно? Твърдо не! - отговарят учените от БАН.

В началото на ХIХ век стъклото най-после заема по-революционна позиция. През 1848 се открива технология за производство на големи листове плоско стъкло и само три години по-късно, през 1851 в Хайд Парк, Лондон, по повод Голямото изложение, се появява Кристалният дворец. Огромна по мащаб и площ архитектурна задача, намерила решение в желязо и стъкло от архитекта Джоузеф Пакстън. По-късно Кристалният дворец е демонтиран и преместен в Южен Лондон, където е открит официално от кралица Виктория през 1854. Близо 90 години това е символът на Лондон, докато през 1936 дворецът е напълно унищожен от пожар.

Революция в производството на стъкло се оказва и изобретението на братята Пилкингтън през 1959. Новото стъкло си е пак плоско, но стопено се стича по разтопен калай, охлажда се бавно и за финал си имаме, т. нар. флоатно стъкло с почти идеални успоредни повърхности. И до сега това е най-използваният вид стъкло. Последните десетилетия сме свидетели как стъклото се променя, чупи и криви в причудливи къщи, небостъргачи и офис сгради. Предлагането е от Ка стъкло до стъклопакети четири сезона, от ламинирано до самопочистващо се, от фасадно до такова, структурно определящо архитектурния облик на мегаполиса. Уви, вдъхновяващите примери са далеч от София, но това не ни пречи да споменем някои от най-впечатляващите сгради от стъкло по света.

Стъкленият купол на китайския Grand Theater - огромно разполовено яйце от титан и стъкло, плуващо сред вода и небе. Стъклената пирамида на Лувъра с проектант Йео Минг Пей - вход към история, изкуство и сюжетна нишка за Дан Браун. Стъкленият квадрат на магазина на Apple на 5-о авеню в Ню Йорк, в който всеки, изкушен от ябълката на комуникациите, е запратен (ай)под земята с помощта на стъклен асансьор и стъклено стълбище. Танцуващите Джинджър и Фред - офис сграда в търговския центъра на Прага, проектирана от чешкия архитект Владо Милунич. И накрая, отново Китай, в провинция Анхуей, има уникална къща-роял и стъклена цигулка, в която е ескалаторът на сградата.

На нас какво друго ни остава, освен да позяпаме игрите на софийските стъклени фасади?

А знаете ли, че през 1903 един небрежен френски химик на име Едуар Бенедиктюс създава ламинираното стъкло, което се чупи, но не се разпада на остри, режещи парчета - добре познатото ни автостъкло. В началото производителите на коли се дърпат и затова първото му широко разпространение е в противогазите през Първата световна война.

Текст и фотография Галя Йотова