Трамваят, грохотът и градът

БЖДРЖЖЖЖ-ДРЪН-ДРЪН-ДРЪЖ-РРРРРРЖЖЖ. Този стържещ звук е станал направо част от генофонда ти. Изживяваш го долби всеки път, когато се намираш в непосредствена близост до софийски трамвай, което, освен ако не си се изолирал във вилата на вашите в Кътина или на Драгалевци, е общо взето непрекъснато. На втори план ти представяме Поли Тодорова. Тя също има специално отношение към трамвайния тътен  и именно в името на пълното му елиминиране създава гражданската инициатива "За тихи трамваи в София". Инициативата е още сравнително млада, но въпросите, които поставя са повече от интересни. Решихме да разследваме що за животно е това тихият трамвай и има ли той условия за живот у нас. Ще се изненадаш колко интересни неща научихме.

Идеята за "За тихи трамваи в София" се ражда както всичко в живота -  стихийно и от нужда. Поли си купува апартамент на главен софийски булевард, който освен перфектна локация, предоставя на живущите и денонощна градска какафония:

"Собственикът ме убеждаваше колко е тихо, но истината се оказа съвсем друга. Тогава започнах да се интересувам от темата за тихите трамваи и как е възможно този вид обществен транспорт никога да не се чува в градове като Флоренция или Барселона, където съм прекарала известно време".

С непрестанно звънящи уши и много решителност Поли оформя главните цели на инициативата и даже структурира цялостен план за решаването на проблема.  На първо място тя цели да фокусира вниманието на хората върху на т.нар. шумово замърсяване в София. Втората голяма цел на инициативата е изнасяне на проблема пред Столична община и лобиране да се предприемат някакви по-конкретни мерки.

Оказва се, че значим фактор в градското шумово замърсяване са трамвайните релси, защото всъщност именно те, а не самите мотриси, са причина за звънливия тътен, който е станал част от ежедневния ти саундрак, откакто се помниш.

"Проблемът се дължи най-вече на настилката и на релсите, а не на мотрисите. Дори и когато Общината вкарва в експлоатация нови влакчета, това по никакъв начин не влияе на нивата на шум. Понякога даже ефектът е обратен - те са по-тежки и оказват по-голям натиск върху релсите."

И ако все още не можеш да схванеш какво аджеба е това шумово замърсяване и как по-точно цапа то, време е да се облегнеш удобно, да се съсредоточиш и да четеш внимателно.

"Звучи невероятно, но се оказа, че шумовото замърсяване е основен фактор за замърсяването в градската среда изобщо. Според  последните екологични изследвания, то е по-опасно дори от фините прахови частици във въздуха. Статистиките сочат, че не прахта, а именно шумовото замърсяване вече е основен източник на заболявания в големи столици като Париж или Лондон. Последната изнесена официална статистика по въпроса гласи, че всеки ден от заболявания, причинени от шумово замърсяване, в Европа умират по 137 човека на ден, а на годишна база се стига до 50000 души - впечатляваща и едновременно с това доста страховита цифра." Не го и предполагахме. А ти?

Всъщност, шумовото замърсяване може да стане основен фактор за различни видове сърдечно-съдови заболявания, депресии и стрес. Ако се разровиш в последния доклад на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) ще се осведомиш още, че "продължително излагане на шум може да въздейства върху нервната система. Шум с нива около 50-60 децибела оказва вредно влияние върху нервната система на човека и смущава неговия труд и почивка, а между 50 и 80 децибела - затруднява разбираемостта на говора". Не е нужно да помниш наизуст всички определения за децибел и звук, които така и не успя да прегърнеш в седми клас, за да разбереш  че работата всъщност си е доста сериозна. Фактите обаче не спират до тук. "Шумът с ниво между 100 и 120 децибела за ниските честоти и 80-90 децибела - за средните и високи честоти, може да предизвика необратими изменения в органите на слуха, а при трайно излагане - да доведе до болестно състояние. Ниво над 120 децибела поврежда слуховите органи.", продължават да обобщават учените, а ти навярно вече си разколебан в желанието си за онзи дръм-енд-бейс  маратон до Своге,  на които иначе толкова се кефиш.

Колкото до София, по данни на ГИС София от 2012, около 58% от населението на столицата живее в район в шум над нормите. Какво е положението днес може да се осведомиш сам от изнесената стратегическа шумова карта на София, където може да кликнеш върху обитаемия от теб район и да видиш какво е положението там.

"Основен проблем в София също е и фактът, че на много места разстоянията между пътните платна и жилищните сгради са много къси - това е причината силните вибрации и пронизващите звуци да се усещат от жителите още по-осезаемо", допълва Поли.

Какво може да се направи?

"Целите най-общо биха могли да се разделят на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. В краткосрочен план Общината вече предприе определени мерки. До края на май се направи шлифоване на 250 км релси на територията на столицата. За жалост обаче, по-осезателен ефект не се усеща, а официални резултати от замервания „преди и след" все още не са изнесени."

В средносрочен план, според Поли, може да се помисли върху намаляване на скоростта на движение на трамваите по булевардите. Например, в периметъра бул. Скобелев - Петте кьошета - бул. Витоша, трамваят минава в непосредствена близост до жилищните сгради. Това става причина живущите там да се организират и поставят проблема на общинско равнище. Резултатът е, че в момента там трамваите минават много по-бавно, което редуцира предизвикания шум.  Подобно е положението и с района на Графа.

Да, факт е, че това ще удължи минутите, от които се придвижваш от точка А до точка Б, но от друга страна вече официално излезе наредба за въвеждане на Интегрираното електронно таксуване (която стана повече от необходима след поскъпването на билетите), което ще ти позволи да комбинираш няколко вида транспорт в рамките на един час - вместо да се лашкаш 40 минути в трамвая, скачаш в метрото и се прекачваш само за участъка, където то не минава. По думите на кмета Йорданка Фандъкова услугата трябва да е факт в края на 2017 или началото на 2018.

Тук може да се отнесе и идеята за оптимизиране на градския транспорт - там, където съществува алтернатива - метро или автобус, трамваите биха могли да се премахнат и линиите да се пренасочат така, че да правят най-оптимални връзки между двата вида превоз.

"Като добра практика мога да посоча и поставянето на трамвайни ограничители, които редуцират безцеремонното преминаване на автомобили върху релсите, причиняващи допълнителното им разбиване". Тук можем да добавим и т.нар. заваряване на релсови връзки, което води до понижение на шума с от 5 до 10 децибела.

Дългосрочните цели се свеждат до осъществяване на цялостен ремонт на релсите и поставяне на битумна изолация, порест асфалт или двуслойни настилки, при които релсите не се разбиват. Може да се заимства опита на Варшава, където са поставени специални "рогозки" под релсите.

"Разбира се може да мисли за позициониране на акустични екрани и изолации на сградите, зелени екрани и полутунели. Всъщност с нашата инициатива искаме да привлечем и вниманието не само на Общината, но и на строители и архитекти, за които шумовото замърсяване трябва да се превърне във важен фактор при строителство и проектиране на сградите", отбелязва Поли.

Всъщност, всичко изговорено дотук не е толкова фантастично или трудоемко, колкото звучи. Оказва се, че Столична община вече прави стъпки по въпроса, но те все още са спорадични.

"В момента се правят тихи релси на бул. Витоша и на бул. Дондуков. Планиран е ремонт за Цар Борис III. Генералното разрешаване на проблема обаче изисква последователен и цялостен план. Четох, че бюджетът за реновиране на централните части на София  до 2018 е 117 милиона лева, голяма част от които са безвъзмездна европейска помощ. Дълбоко се надявам под внимание да се вземе и проблемът за шумните трамваи и той да бъде решен. Това ще е голяма крачка към превръщането на София в една наистина равноправна европейска столица."

Текст Мартина Панайотова