Всички на въртележката

От близо месец в Южния парк (на стотина метра по алеята откъм бул. „Гоце Делчев") стават някакви страхотни чудеса. Дребосъци, каки и батковци с церебрална парализа, със синдром на Даун, незрящи или придвижващи се с помощни колички, се люлеят, пързалят и въртят до насита. Нов ред, с главна буква:

Заедно с всички останали.

Чисто технически, чрез подвижни платформи, рампи, обезопасителни вратички, релефни фигури и габарити, съобразени с височината на дете в количка, тази площадка дава достъп до едно суперизконно човешко право: ако в парка ти има катерушки, ти да си играеш на тях. Безценната й характеристика обаче е, че дава контакт. Че не е запокитена далече от очите, а грее в сърцето на Южния. Че не е само за деца със специфични потребности. И благодарение на това там се случва една адски важна и щастлива среща. Щастлива колкото за досега невидимите деца, толкова и за видимите.

Относно последните ще ти издадем следната умело прикривана тайна - фабричните настройки на всяко хлапе, без изключение, са, че то е добронамерено. Не гледа със съжаление, не отбягва и не обижда различните от него (разбира се, докато възрастните не влетят в главата му с вездесъщите си предразсъдъци и страхове). Децата просто си казват „здрасти" като приятели, без въобще да му мислят дали единият се търкаля на четири колелца, пък другия го е страх да скача от високо. Също така са удивително наблюдателни и като ги извадиш от паралелните реалности, които понастоящем обитават, те сами биха могли да забележат, че всеки умее и не умее най-разнообразни неща. За да няма нужда впоследствие, когато е малко късно, да им натякваш, че различен не е равно на по-лош.

Един ден хлапаците от площадката в Южния ще пораснат и - да се хванем ли на бас? - ще слагат рампи на всеки вход, платформи на всеки тролей и няма да виждат абсолютно нищо тъжно и потискащо в обстоятелството, че колегата им на съседното бюро е незрящ. Площадка със закъснител? Или най-нормалното нещо на света.

Първата в България комбинирана обществена площадка, адаптирана за деца със специфични потребности, е изградена с финансовата подкрепа на няколко частни фирми и фантастичната воля, вяра и усилия на сдружение Азбукари, които нямат намерение да спрат дотук. На тях специално искаме да кажем една дума: Поклон.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев