A KIND OF MAGIC!

„The horror! The horror!" Прочути последни думи на Курц, онзи от Сърце на мрака - фантастичния роман на Джоузеф Конрад. И, разбира се, незабравими финални слова на полковник Курц, издъхващ, но съвсем не предаващ се гологлав психопат в Апокалипсис сега. И двамата бяха (и са) един вид „герои". И двамата виждаха нещо ВЪЛНУВАЩО в последните мигове от живота си!

Точно тук аз бих нахлул нагло (в стил нахалното тим-рот-пиколо от Четири стаи), крещейки като нахакано-опиянчен разгонен котарак: „The Magic! The Magic!" Защото ние не искаме да знаем какво става в КВАРТАЛА! Нас не ни интересува битово-класовата война, нито пък кой е „по-по-най". Ние, малцината благословени Ний, желаем, точно сега и тук, да МЕЧТАЕМ! Да се превърнем в Зиги Стардъст, в Гари Нюмън и дори в Мистър Хайд! Поне за малко, за много, много малко. Ние искаме да узнаем за какво КОПНЕЕШ, кое те връхлита и окриля, кое те облагородява и опиянява, кое те вдъхновява - без абсент, без опиум, без аристо-титла, без фриволен кредит, просто ей така, защото си ТАКЪВ.

Много пъти съм бил ясен по темата, че българите единствени от цяла Европа не само не ценят, но и на драго сърце охулват и малтретират своите артисти. Защото това е НАЙ-ЛЕСНОТО! А българите не са „балъци", нали? Колкото и да ме отвращава всичко това, съм длъжен да призная, че то до голяма степен се дължи на самите „артисти". Мдааа, у Булгар към „артистите" няма грам респект. Факт!

Никога няма да забравя какво ми каза шефът на нашия лейбъл в Лондон и мой личен музикален герой Марко Пирони от продалите милиони Адам енд ди Антс: „Когато за пръв път гледах Рокси Мюзик на Top of the Pops, ми се стори, че са извънземни, паднали от небето!" Знаменателно изречение! Кога за последен път се потресохте, докато гледахте български музиканти по телевизията? Кога изпитахте истински респект към тях, ВЪПРЕКИ просташкия ви цинизъм и негативизъм? Уважение! Ако нямате такова, аз ви разбирам... напълно.

Как да уважаваш някой, който излиза на сцената с ластични джинси, пращящи по шевовете на дебелия му а ла Мийтлоуф задник? Как да уважаваш някой, който ти се появява отпред по сандали, брадясал и с изтъркана фланелка? Как да идолизираш миризлив кожен глупендер, който дори не знае кой е Иги Поп, а е тръгнал да ти говори за „рок"? Как да имаш респект към банди, които твърдят, че са „рокенрол", а дори не са чували за Ню Йорк Долс, да не говорим за Крампс.

Гледам много от своите „колеги" и виждам галерия от лоести, подути, намаани, тлъсташки фейсове, които ми врещят всичко друго, но не и рокенрол култура. Какъв респект да искаме тогава? Особено от българина! Погледни се в огледалото, „мен"! Виж как се обличаш, на какво приличаш, какво послание излъчваш и изобщо - що за личност си ти. Разгледай историята на любимата си музика и виж къде ти, евентуално, би се пласирал, в контекста на своята ограничена и неблагоприятна среда. Тогава помисли дали отново ще говориш същите тъпотии между песните, в интервютата, на детската площадка пред блока. Помисли как изглеждаш и откъде-накъде настояваш за уважение от околните. Даваш ли им нещо повече от обичайното, дори да не го разбират?

Аре, „пичага", намери WOW елемента! Лично аз съм го разрешил за себе си, sorry losers. Good luck with that project.

Фотография Васил Танев