Ако си истински софиянец, си се докарал до ето тези фази

icon
Sofialive.bg
Източник: БГНЕС

Има прост и сложен отговор. Простият: Да си от София. Лесно е, запомнящо се, уговорено от личната карта. Какво пише там? Роден в София. Значи всичко е наред. Ти си софиянец.

Но сега малко по-сложно.

1. Да си истински софиянец означава в един момент да си спрял да се разкапваш от хамлетовския въпрос да емигрираш или не. Просто си казал майната му. Ще се ходи тук-там в чужбина, специализация, ваканция, гастрол, но накрая е ясно копеле - пак по "Графа" и по "Раковски", там е най-хубаво.

2. Второ: да си стигнал оная фаза, която би трябвало да е валидна само за провинцията, а именно - като излизаш навън постоянно да засичаш някой познат. Всеки може да го направи в град с 50 000 жители, но я го дай в двумилионен? Изисква се изключителна упоритост, дисциплинирано обикаляне на барове години наред, широка мрежа от запознанства и най-вече умението да помниш страшно много ако не имена, то поне физиономии.

3. Да ходиш до Пловдив. Ако не ходиш до Пловдив, просто не си софиянец. Пишеш в петък вечер "Някой може ли да ме метне до там", после пускаш един хаш таг #pLOVEdiv и тръгваш. На Пловдив трябва да гледаш както на София - има едно място на купона и то е Капана и нищо повече не те интересува.

4. Да може да киснеш в определени елитни кафенета с лаптоп. Ако не правиш това, значи имаш още да учиш. Принципът е: задължително MAC, разгъваш го царствено в хубаво кафе с поне 5 лева за чашата и прекарваш между 5 и 8 часа вътре. Хората минават отвън и виждат съсредоточената ти физиономия в монитора. Това, което всички си мислят, че правиш, е да бачкаш. Това, което правиш, е да киснеш във фейса, но не провинциално през телефона, а на голям екран. Да не говорим за всички вълнуващи срещи със себеподобни в същите кафенета - то това здраво бачкане трябва да се разреди малко с моабет - (дума, научена от провинциалистите)

5. Да си се влюбвал. И нека веднага поясним: има известни разлики между стандартното влюбване и това да си се влюбвал някак си така софийски, някак си така всичко да е навързано около определени локации, определени барове, определени паркове; има особена география на влюбването, която очертава сърчице дори на GPS-a, дето е спасявал в ония пиянски вечери, в които иначе добре разпознаваемите маршрути, по които си минавал стотици пъти, започват да се мержелеят във въртящатата ти се глава.