Аре дай малко по-навътре!

Посветено на всички онези, които просто не знаят как се използва градския транспорт. С любов.

Читателю,
Ще прочетеш няколко реда, които са плод на огромната ми неприязън към простотията, невъзпитанието и големите въздушни претенции на нас - българите. Те се родиха вследствие на позива ми за повръщане (или по-скоро многото такива) от поредното пътуване в градския транспорт. Извинявай за острия език, но… Всъщност не, недей да извиняваш. Трябва си. Прости ми само за закъснението.
***

Нямам кола, а и да имам, в центъра няма къде да паркирам. Ставам сутрин, оправям се набързо (докато успешно закъснявам) и бързам към тролейбусната спирка, за да хвана единицата (или двойката, понеже в момента ремонтират около Руски паметник, където работя, и е точно все тая). Все още не съм се събудила, но съм достатъчно адекватна, за да натисна копчето за отваряне на вратата; ако ми позвъни телефона, да говоря тихо и да преценя кога е редно да седна (ако ми се отвори парашутът в сутрешната гъчканица). Кел файда, че съм в час, след като съм свидетел на следните картини - бързащи баби се бутат и тичат с триста към единственото свободно място; ядосани лелки доволно смачкват човека, седнал на инвалидната седалка, за да положат умореното си (сутринта!) набъбнало седалище; на три метра от мен стои клошар, който спи на седалката и след малко… пада от нея; от предпоследната врата се качва пиян господин с неговата принцеса, която чинно му носи двулитровата бутилка с бира (добре, че не чувам разярилия се скандал между него и другите, които с право му казваха да слезе. Да живеят слушалките!).

Вечер обаче е още по-страшно. Ако навън е топло, вътре е или нетърпима жега, или климатикът духа право във врата ми. Въздух няма. В облачните дни, когато времето е приятно, климатикът работи на макс, а прозорците стоят затворени. Въздух няма. Картините от сутринта се повтарят, но са още по-безумни, защото хората са вече изморени, изнервени, потни. Абсолютно задължително те гледат лошо, като че си им изял закуската. И, по дяволите, мирише!

Стига толкова (не)лични тревоги. Ето няколко практични указания за ползване на градския, в частност новите тролеи, които имат малко повече функционалности от другите превози. Приемам и още хрумки, бих допълнила.

1. Копчето за отваряне на вратата отвътре се намира от дясната и от лявата й страна. Пише ВРАТА и е оцветено в синьо. Колкото и да натискате червеното и синьото кръгче на рамката пред вас, няма да ви мине номера - това е чиста пластмаса. Ако се качвате, огледайте се по средата на вратите или от двете им страни - има кръгъл бутон, който издава светлинен сигнал, като схване какво искате от него.

2. Седалката вдясно от шофьора и тези зад нея, които се различават от останалите в тролея, са за един човек. Има указания, а и би трябвало да се подразбира. Предвидени са за инвалиди и възрастни хора, за които е необходимо малко повече пространство, и майки с деца. Мащабът е 1,5:1 - тоест за човек и половина, и очевидно няма как двама души да седнат удобно. Не се разтяга, по дяволите!

3. Към водачите - климатикът, ясно, е чудесен в топлото време. Но когато навън е 18 градуса, облачно е и се мъчи да завали, не е нужно да върти, нали така? Искаме въздух, не изстудяване. Про-зор-ци! Алилуя!

4. Автоматите за билети са за билети. Рядко се случва да не работят. Когато имате монети, не занимавайте шофьора - измислили са го хората.

5. Не се бутайте, тролеят не е гумен. Ако има място, има място. Ако няма, дръжте се както можете и мирувайте.

6. Когато има бременна жена или възрастен човек, ставайте. Ако обаче седите и (това следващото ми е лю-би-мо!) в най-голямата жега се качи бабичка с грим, колкото и в училище не носят и със седем-осем сантиметрови токове, която видимо е на преклонна възраст, но в два на обяд е тръгнала да шари из София, докато мрънка, че всичко я боли, просто се обърнете на другата страна. Да си имаме уважението. Случвало ми се е и възрастна жена във видимо добро състояние, енергична (поне имаше премного енергия да хули наред), да вдига бременно младо момиче, за да седне. Беше сутрин. Повече да не съм чула нещо за младото поколение. Basta.

7. Ако ви звънне телефона, или затворете, или говорете тихо. Не ме интересува какво ще ядете, къде ще излизате, какво прави съседката или кога сте скъсали с гаджето. Честно.

8. Когато се качи човек с куче, не се правете на човеко-защитници, че направо ми дойде до гуша. Автобуси, тролеи или трамваи специално за превоз на кучета няма. Има наредба, която позволява превоза на животни с намордник или в клетка (за което, разбира се, отговорни са стопаните). Кучето днес е член на семейството и това, че хокате стопанина му, задето иска да го изведе в друг парк на разходка, не ви прави европейци. Напротив. На все повече места по света хората имат съвременно мислене и дори водят кучетата си на работа. И котките, всъщност. (това и към водачите, и към кривите контрольори също)

9. И нещо за колоездачите. В наредбата пише следното: „Пътник с редовен превозен документ има право да превозва по линиите на метрото велосипед, при следните условия: в делнични дни - след 21 часа; в почивни и/или празнични дни - целодневно“. Ама чакайте малко. Ако съм спукала гума, боли ме крака, лошо ми е или нещо подобно, часът е два следобед в сряда и тролеят е празен, защо, по дяволите, да не мога да си кача колелото и да го закарам в нас? Ама свалят, видях. А оня, пияния, не го свалиха. Шофьорът нищо не каза. Евала.

Така е у нас, в София. Понеже аз съм от тук, за другите места не знам. Но иначе казахме браво, когато пристигнаха новите полски тролеи, зарадвахме се, когато ни докараха новите трамваи и направо камък ни падна от сърцето, когато Икарусите започнаха да си отиват (не за друго, ами за да си починат в мир). Не съобразихме обаче, че с промените, които се случваха поетапно, беше хубаво да се попромени и манталитетът ни. Така де, яростно драпаме към европейското, все мрънкаме за дупките, цените на билетите, нередовния транспорт и големия трафик, ама иначе не гледаме в своята паница. И не се ослушвайте, всички сме в схемата - кой както го умее.

По дяволите.

От днес тръгвам пеша. 50 минути ми е от нас до работата, 40 минути ми е задръстването. А си стягам и колелото, само дано не спукам гума, ако съм отишла до Люлин на разходка, че ще трябва репатрак да викам. С него ще ми е сигурно 20 минути. И ще спортувам. Сметката е ясна.

По дяволите.