Аз съм българче, обичам...

Аз съм българче обичам по улиците прашни да си тичам,
Да си харча, да си пея, нищо родно нито тача, ни милея.

Нека ти разкажа малко за себе си - все пак съм центъра на вселената. Та затова съм и центъра на столицата.

От всичко най-много обичам да се разхождам с пълни торби по улиците... Не! По-точно по Витошка.

Другото любимо ми е да ходя по  заведения - да щракам с пръсти и да хвърлям я салфетки, я пари... да се знае, че ИМАМ!

Казват че имам “златна ноздра“ и това ми харесва - по-близките ми приятели ми казват накратко “Ноздрата“.

Относно приятелите... нямам много извън Facebook - то в тая държава място за приятелство има ли?!

Обичам и връзките. Кратките. За по вечер-две. Повече време от мен, никой не е заслужил.

Иска ми се да ти кажа колко исках да уча в университет и да стана много богат след това. Мама и татко така казваха. Ама не стана. Нищо. То в тая държава какво образование може да се получи?

Аз и без това знам. Имам мнение за политическата обстановка - Няма да се оправим! Знам и за футбола - И там е лошо! Наясно съм с безработицата и съм на “Ти“ със златотърсачките.

С безработицата сме приятели от много време. Имах работа преди, ама човек аз съм природен талант  (ПРИ-РО-ДЕН!), а  те ми дават 1000лв. на месец. Ееее, какво е това сега? Не става така. И напуснах - от днес за утре... да им е гадно.

Има и някои неща, които, разбира се, не ми харесват.

Не ми харесва, че има кошчета за болклук навсякъде. Пробвал съм да ги уцеля с обелка от банан, с дъвка, с боклука от вкъщи, със запалена цигара, с обувка, с горелка, с умъртвения плъх от вкъщи, с камък и с още много други предмети... Човек, никога не съм успявал, ама никога и за това ме дразнят. В тая държава няма ли кой да го оправи това?

Не обичам и да ми пука. И за какво да ми пука бе? Като гледам няма ледници около България, така че не съм застрашен от разни глобални затопляния и прочиие.

Не се дразня от успелите хора, то в тая държава такива няма. Може би само аз съм успял, сега като се замисля. Иначе не обичам и много много да мисля, че започвам да се напрЕгам.

НапрЕгат ме и тия дето много мислят. Мислят позитивно, гледат напред, много са културни... тинтири-минтири. “Къде живеете бе, че мислите позитивно?“ - е моят въпрос към тях.

Не ми харесва и да чакам на опашка,  затова винаги се предреждам.

Не ми харесват и добрите обноски. Затова няма и да ти кажа “довиждане, дано ти е харесало“. Ще ти кажа само “аре“ и ако имаш въпроси, аз съм на Витошка и Патриарха и чакам да се събере още малко народ, че да мина с пълните торби. Към колата на ъгъла, разбира се.

Eй, т‘ва българите сме страшно племе!

Ние българите не заслужаваме добри новини