Балът на толерантността

Тези дни беше балът на традиционната българска толерантност.

Традиционната българска толерантност беше чакала този момент толкова време. Беше си купила кървавочервената рокля с пайети още преди години и всеки ден се гледаше в огледалото вкъщи. Седеше си с роклята на вечерите в малката мърлява кухня. Въргаляше се в нея на дивана пред телевизора в хола. Имаше чувството, че ще се пръсне. Толкова искаше да се покаже. Но чакаше. Псуваше в роклята. Плюеше семки върху роклята. Беше кралицата на малкия си лекьосан апартамент.

Но тези дни беше балът на традиционната българска толерантност. Беше голям ден. Още от предходната вечер толерантността нахлузи роклята върху едрото си тяло, сложи островърхи обувки, легна в леглото и зачака. Сълза от вълнение се плъзна по тежкогримираното й лице.

Тази трогателна наша малка чалга толерантност.

В нощта на бала традиционната българска толерантност излезе по улиците с кървавата си рокля и изригна: "Бъл-га-ри, ю-на-ци!", "Циганите на сапун, турците под ноooжа" и "Смъъъъррт. Смъъъъърт". Един вид "Дванайсеееее", но много по-класно. Такава е тя, българската толерантност. С вкус. Изтънчено-селективна. С граници. Не харесва и "Гучи", и "Мучи".

Докато традиционната българска толерантност спи след поредната тежка нощ и сънува как пали ромски гета, искам да ви прошепна нещо:

Да, в България има тежък проблем с покровителстването на мутри, без значение от етническия им произход. И да, има още много път до истинската ромска интеграция. Крайно време е първото да спре, а второто да се случи.

Но не, няма как да позволим невинни хора да стават жертви на расисти с кървясали погледи. Не, няма как да съобразяваме дните и маршрутите си с лумпени. Не, няма как да сме окей с провеждането на незаконни протести. Не, ако крещиш за смърт на един етнос, не упражняваш правото си на свобода на словото. Защото няма свобода на враждебната реч. За нея има Наказателен кодекс.

Трябва да направим нещо. Да прочетем това. Да се включим в това. Да подкрепим това. Нещо в този дух. Без да се правим на парализирани от изнeнада.

Всичко останало би сбъднало сънищата на нашата малка чалга толерантност.

Този текст изразява личното мнение на неговия автор
и не представлява непременно позицията на Български хелзинкски комитет.

Фотография Васил Танев