Бяс ни води из полето

1. Всичко стана много бързо. Вървях в посока „Седмочисленици" и минавах през „Славейков". Закъснявах. Обикновено в такива случаи по „Графа" (тоест точно до лявото ти ухо) с трогателни звуци се придвижва трамвай. Този ден не беше изключение. Заедно с другите минувачи постъпих по единствения разумен начин - направих крачка вдясно. Тогава ги видях - точно шест кучета лежаха необезпокоявани и изглежда не се впечатляваха, че на книжните щандове до тях Кафка си съжителстваше с Джон Кехоу.

Аз не бих ги нарекъл бездомни, те очевидно си имаха дом - живееха на „Славейков", а и в тази минута не мислех как да ги нарека - бях в капан. Вляво беше трамваят, движещ се мъчно, но все пак достатъчно бързо, за да ме сплеска; вдясно бяха те. И в двата варианта ме чакаше позорна участ. Огледах се за Йорданка Фандъкова - може би е наоколо и взема мерки. Уви, точно сега я нямаше. Притесних се много. Но наблизо минаваха хора, а това винаги те кара да се стегнеш. Казах си „Подсъзнанието може всичко" и продължих смело напред.

Разбира се, тогава едно от кучетата (най-мързеливото на вид) се спусна към мен. Причерня ми. Съжалих, че цял живот съм обичал повече котките и сега някак съм се издал. Това ли е краят, Иване? Какво постигна? Съвсем скоро щях да стана на 26, а дори още не бях написал втория си текст за Sofia Live.

Но ето, че кучето ме пощади. Непринудено размаха опашка и тръгна подир някаква баба с покупки. В резултат на това сега имаме текст.

2.
Наред с всички ужасии, които води със себе си, една влязла в новините трагедия неизбежно докарва и лошия вкус. Лошият вкус винаги е втората трагедия. Когато бездомни кучета нахапят стар професор, а ти си изкарваш хляба с писане на статии, е ужасно трудно да се въздържиш и да не вкараш нещо силничко, първосигнално, от рода на „Кучешки живот" например. Изкушението е твърде голямо, ти просто трябва да обясниш на хората как стоят нещата, и то бързо, защото утре може да стане друга, още по-медийна трагедия. Затова - хайде, нещо, каквото и да е. Набързо надраскано и нелепо, като велоалея в София.

Тези похвати обаче действат. Всички ние обожаваме лошите новини и примляскваме от удоволствие, когато ни ги разтълкуват простичко, но ефектно. Всяко гадно събитие заслужава свой собствен шрифт, отделна шапка в предаването и тематичен джингъл. Само ужасните новини ни сплотяват в името на една обща, велика цел - Празните приказки. Интересно как всеки път щом стане нещо отвратително, коментарите са неизменно едни и същи. Все някой няма търпение проблемът да се заколи, застреля, убие, смачка и така да се реши веднъж завинаги. Добре тогава. Щом разсъждаваме примитивно, нека поне е и практично. Да не убиваме бесните кучета, а да ги насъскаме - срещу всички останали актуални проблеми.

За начало - срещу престъпността. Както ние ядем щастливи кокошки, така и тези хищници имат право да ядат щастливи главорези. И без друго напоследък стават показни разстрели, защо с кучетата не ударим едно рамо на организираната престъпност? Току виж наистина изчистим България за един ден.

Сега си представете и как няколко такива кучета върлуват наред във всички телевизии, в най-малоумните предавания, за които може да се сетите, ръфат кичозния реквизит и... нека не стигаме до водещите и гостите, защото мисълта е нехуманна. Единствената опасност е, че преди да са нахапали когото и да е, на песовете и кучките ще вземе да им хареса пред камерите и връщане назад няма.

Продължаваме поред. То се знае и че цели музикални жанрове ще изчезнат. Всяко по-тлъсто его в културните среди ще бъде ръфнато. В парламента никой няма да спи. Подкупите ще намалеят, а възпитаните катаджии и митничари ще се държат още по-възпитано, когато видят бясно куче на задната седалка. Борбата с корупцията може би най-сетне ще се превърне в борба срещу корупцията. Радикалните природозащитници ще преосмислят позициите си при всяко изръмжаване.

И накрая, разбира се, шест специално подготвени кучета ще чакат зад сцената преди концерта на Веско Маринов (чух, че в Зала 1 щял да присъства един мъж на 50 и около 3000 жени на 65). Те ще са обучени не да изяждат, а само да хапят лекичко и често - това ще предизвика неподправено движение по сцената, по-лесно ще се стигат високите тонове и ще лее истинска пот.

Изобщо, нека затворим очи и с умиление си представим една София, в която Бесните хапят Наглите, Дръгливите ръфат Досадните, Помиярите хрускат Пошлите и така до Утопия! А ако по някаква причина цялата тази идилична картина не ви харесва, има и друго решение. Вземете си котка. Като я изхвърлите на улицата, шансът да се превърне в куче е малък.

Фотография Васил Танев