Бъдеще за Държавната Железница или DMS БДЖ

Зимна вечер. Някъде през януари миналата година. Тръгвам към Нови Сад за сватбата на двойка - мои добри приятели от Сърбия. Купил съм си билет за спалния вагон на нощния влак. Отиване и връщане, малко под 120 лева. Добра цена, като имаш предвид, че не се гърча седнал 8 часа в автобус, докато целият ден ми минава в път. Легнал съм удобно в кушета, чаршафите са чисти, навън снегът трупа и се лепи по прозореца, прочитам няколко страници от приказките на Салман Рушди и се унасям в сън, докато влакът ме носи към сръбската столица, потраквайки ритмично. Събуждам се в 6 местно време, наспал се и с целия нов ден пред мен хващам влака за Нови Сад, където съм малко след 8.

В началото на идната седмица има пакет от три разкошни групи на съвместен концерт в Белград (защо ги няма в София е съвсем отделна тема). С моя близка приятелка решаваме, че екскурзията за няколко часа в града и концерт на Ник Кейв ни е била крайно недостатъчна и решаваме да идем пак в Белград, като концертът на Sólstafir, Myrkur е удобно извинение да прекараме малко повече време в един любим град. Речено-сторено. Само че, когато отивам да купя билети за влака, опитвайки се да се сетя откъде точно бях чул, че са спрели нощната линия, се оказва, че горната идилия е непостижима този път. Да, вече няма нощен влак от София до Белград и обратно. Дамата на гишето ми предлага да взема билети за дневния влак. Хм, в колко тръгва от София? В 9 сутринта. А в колко пристига в Белград? Към 9 вечерта. Като сложиш часовата разлика, излиза, че разстоянието между две съседни европейски столици, отстоящи на 400км една от друга, с железница през XXI век отнема 13 часа. И цял един ден от живота ти, посветен на мудното пътуване с влак.

Откривам, че и автобус вече не пътува през нощта, както направих веднъж преди 11 години. Имаме едва  две опции - едната е с прекачване в Ниш, другата с директен автобус, който тръгва към 7 сутринта и пристига към 3 следобед в Белград. Чудесно! Близо 9 часа, сгънат в седалка. За човек с проблеми в колената и невъзможност да седя със свити крака повече от 2-3 часа поради непоносима остра болка, звучи като приказка. Ама от Клайв Баркър.

И започнаха да изплуват случаи - лични, прочетени или разказани от приятели, за безкрайното неудобство да ползваш БДЖ, за да пътуваш. Като например неудобните часове на подбалканската линия. Или закъснението от над два часа на влак между София и Своге, който моя приятелка чакаше, за да се прибере при малката си дъщеря. Опашките на гишетата за билети. Пълното отсъствие на опция да си купиш билет онлайн. Търся новини, публикации, някакъв коментар за спрения нощен влак Brzi 293 Nusic (накратко В293). Нито в български, нито в сръбски медии не пише, не откривам причината за спряната линия.

Няма как - насочваме се към автобусите. Които предлагат не много по-адекватна услуга. Поостарели и разтропани машини. Ужасен график на движение. Неоправдано високи цени. И оттук проблясва все по-логчният извод - дали всъщност авто-превозвачите не се държат от някой с необходимите връзки и позиции? Така че националната железница да клекне пред другите превозвачи и умишлено да не се подобрява качеството на услугата й и не се предлага адекватна алтернатива на автобусните компании? Чии интереси обслужва БДЖ, защото определено не са нашите.

Веднага изплуват спомени за пътуванията ми с влак в Холандия, Германия и Англия в последните няколко години. Бързи, удобни, чисти, безшумни машини, които взимат разстояние от стотина километра за 30-40 минути, докато вътре е комфортно и чисто, имаш интернет и работещи контакти. И дали ако тук имаме аналог на западноевропейския жп транспорт, не бихме си плащали съответната цена? В такъв случай виждам две решения за БДЖ - или бързо, ефективно и адекватно поемане на казуса с железницата от транспортното министерство с нормално и прозрачно финансиране, или приватизация на дружеството с цел подобряване качеството на услугата.