Да бъдеш безсмъртен

Да си пикал срещу вятъра.
Да си крал череши.
Да си падал по стълбите.

Да си пускал хвърчило.
Да си жулил коляно.
Да си пукал глава.

Да си обичал, без да знаеш какво означава.
Да са те целували в тревата.

Да си пушил фасовете на баща си.
Да си търсил нещо, което никога няма да бъде твое.

Да си се клел във вярност.
Да си лъгал, че обичаш.
Да си имал миг, който никога не свършва.

Да си плакал от ярост.
Да си бил безсмъртен.
Да си добър човек,
за минута дори.

Да си чувствал.
Да си тичал без посока.

Да си оставял дъжда да се стича върху ти.
Да си виждал изгрева.

Да си крал луканка.
Да си се виждал в огледалото.
Да ти е пукало.

Да си искал да не свършва нощта.
Да си го знаел.

Да е била напук целувката.
Да си я виждал, да си я познавал... но никога да не си й казвал.

Да си се познавал, поне веднъж.
Да е бил последният танц.

Да е била душата ти.
Да си бил безсмъртен.
Да си го знаел.

Всеки има такъв миг,
един единствен.

И когато знаеш, че си безсмъртен,
тогава е толкова хубаво да си смъртен.

Тук и сега.
Аз съм безсмъртен.

Ти?!

Чета някакви идиотски писания от всякакви хора. Ежедневно. Чета малоумни социолози, чета пропили се журналисти; чета очевидци, които не знаят какво искат; чета мнения, разсъждения и прочее. И ми се вие свят от глупост. Защото в този момент не става въпрос за политически пристрастия, за искания и изисквания, а за достойнство. Не става въпрос за червено или синьо, а за живота ни. Тук и сега. А не подмяната му...

Фотография Васил Танев