Да изживееш този град

На редакционната поща пристигна писмо от Сашо Шпатов, което гласеше:

„...от поне месец страшно ме е яд на тази дъвка, че София не била България, дори почнах да се карам с непознати във facebook по темата, което ми се случва за първи път. Имах и няколко спора с приятели, които не са родени тук, но живеят вече доста години в София. От тях още веднъж се убедих, че не всеки тук чувства града като свой. Затова тръгнах да правя списък с нещата, които човек трябва да е видял, чул, усетил и т.н., за да се смята, че е изживял София. Мисля, че така много повече хора ще си дадат сметка, че по-скоро харесват, отколкото ненавиждат този град. Споделих го и с доста познати, които също се включиха със силни предложения, а най-честият отговор на списъка беше „Обичам София" с няколко удивителни. Разбира се, винаги има място за добавки - затова и оставих това „Друго?" накрая. Нека всеки сам си го допълва.

Надявам се, че идеята ще ви хареса и бихте я сметнали за подходящ текст за Sofia Live."

И още как.

Да изживееш този град:

В катакомбите под „Света София“; на таван с гледка към „Александър Невски"; с розови домати от Женския пазар; Столично в Кривото през зимата; Ариани на Народния през лятото и задължително наесен да си влизал и вътре; да си катерил Морените; да си качвал Черни връх (+ Камен дел и Боянския водопад); да си слизал по стълбичките при Арена ди Сердика; с метрото от Младост до Обеля и обратно; минимум час в петъчно задръстване на „Цариградско“, посока морето; София филм фест в Дома на киното; да си минал през чешмите на Банята след това; Левски - ЦСКА на живо; ритане на Спортна София; нощно каране на Лалето; уейкборд след работа на Казичене; първа целувка точно на Лилиите в Борисовата; следващите - в лифта към Алеко или, класика, на Моста на влюбените; люпене на семки на пейка пред блока; разходка из празните улици, докато всички са се изнесли за празниците; да си протестирал пред Парламента; поне веднъж да си блокирал Орлов мост; Опера в парка; София диша; обиколка на венеца манастири (моят личен топ 5: Клисурския над Банкя, Лозенския на път за Полуврак, Сеславския, манастира при Равно поле и, разбира се - Драгалевския); разходка с количка в Южния парк; купон на вила в Малинова долина; среща на Попа; циклене на Паметника; шляене по „Шишман"; да видиш Витоша от „Витошка"; козене на Копитото; гледката от покрива на УАСГ; да си избягал на контрольор в градския или от кучета в Люлин; да си ходил по нощите в Пирогов; с такси за Big Mac през денонощния Drive-in на НДК, после - кежуал спор за капитализма, задръстванията по „България" и кой е по-добрият Роналдо (под саундтрака на радио Сигнал, разбира се); с трамвай - на шопинг в Илиянци или просто през гората на Семинарията; пеша до Плиска през Борисовата; с маршрутка до НБУ; сафари в Студентски с претъпкан 280; кокичета от бабите по „Графа"; да си поднасял цветя на паметника Левски; да си чул новата година между каре блокове в Зона Б-5; чайките над Партийния дом на пролет; камбаната на Седмочисленици точно в 17:00, когато гълъбите се вдигат на облаци; концерт в Зала 1 на НДК, независимо на кого; парти в Микстейп; музиката в подлеза на Университета; гайдарят зад Парламента; излет на Камбаните; или направо на Панчарево; да си прескачал Перловската река и руините за Ротондата; да си обирал джанките пред входа; да си се губил в чуждо Ж.К.; да си седял до Славейковците; или на пейка парти на Кристал; среднощна пица в Уго; наливна боза в Пчела на „Иван Асен"; дюнер от Мимас; принцеси от Сандвичите на „Раковска"; супа в хлебче в Дивака; кюфтета с ПКС в Маймунарника; да си имал дом (не апартамент) тук; да си имал също и приятели (не познати).

Да си се влюбвал тук (само това да е, пак е достатъчно).

Друго?

Фотография Васил Танев

Ето и нашето интервю с Александър Шпатов