Да обличаме пижамите

Не бе предвидено това да е автобиографичен текст. Обаче нашумелият напоследък и почти одобрен проект за булевард през Борисовата градина неизбежно ми припомни една случка от февруари 2007-а.

Тогавашното правителство бе приело твърде орязан вариант на европейската екологична мрежа „Натура 2000" и на някой измежду всички вбесени от това безобразие му хрумна идеята за спонтанен протест по пижами пред НДК. Концепцията на събитието бе, че явно ние, недоволните от отношението на властта към опазването на природата, сме лудите, щом това наистина се случва.

И излязохме по улиците, пременени в пижами, за да покажем, че ни е писнало да живеем в лудницата. Вследствие на това имах честта да стана първият арестуван на екопротест у нас този век и случката ме запали да навляза в тематиката.

Тъпото е, че пет години по-късно, след сизифовски усилия от страна на граждани и организации, успехи бяха постигнати в немалко направления, но институциите продължават да ни правят на луди и непрекъснато да създават ситуации, в които да търчим и да гасим пожари - преносно, че и понякога буквално.

Един от своеобразните шампиони в това отношение е отборът на Столична община, представляван в случая от главния си архитект Петър Диков (Иракли, anyone?). Последният хит в творчеството на бележития градоустройственик е проектът за широк 20 метра път с естакада, цепещ по диагонал останките от местността Погребите (гората, където е бившият София Ленд) с цел да свърже бул. „Никола Вапцаров“ с ул. „Сребърна“.

Дори като се абстрахираме от това какво кощунство е на някого изобщо да му хрумне да продължава да затрива зеленина в нашия град и да отсече над 200 дървета, цялата идея звучи крайно съмнително откъм ефективност.

Според Диков новият път щял да отпуши трафика в района, а според неправителствените организации и гражданите, въстанали срещу проекта, той просто ще премести „тапата" по други артерии.

И вторият вариант звучи далеч по-реалистично, имайки предвид, че новото четирилентово шосе трябва да се свърже с по-тесните в момента улици „Атанас Дуков“ и „Люба Величкова“, след което да се влее в и без това задръстената „Сребърна“, за да отведе софиянци и гости на столицата до новия мол на Хладилника.

Така че пътят през гората не решава никакви проблеми, освен чисто финансови на малка група хора: фирмата, която ще го строи; собственикът на земята, където беше София Ленд, който ще получи компенсация, тъй като част от пътя преминава оттам; вероятно и служителите в общината, подкрепящи проекта.

Ето как се стига до извода, че протестът срещу цялата тази идиотия далеч не е само екологичен, както се опитват да го изкарат редица услужливи мейнстрийм медии (не че ако беше, това го прави лош, нали!).

Протестът е срещу градската среда, в която ни карат да живеем, и начинът, по който се управлява София, като това, че нашите пари се харчат неправилно, е по-малката беда.

Ако трябва да си представим общината в човешки образ, тя вероятно би изглеждала като мутра с джип, паркираща го на тротоара. За нея доминиращият вид е автомобилизираният гражданин, заради чието спорно удобство неуморно се лее бетон и полага асфалт, а останалите, които се придвижват пеш, с велосипед или с градския транспорт, са втора ръка хора.

Проблемът не е в тази отсечка от около километър, която заедно ще спрем. Големият проблем е в стратегически сбърканата визия за транспорта в столицата.

Научно доказано в световната практика е, че строежът и разширението на пътищата де факто не облекчават трафика, защото по този начин хората са стимулирани да се движат с лични автомобили и скоро резултатът се оказва същият.

„Ако планираме града за автомобили и голям трафик, получаваме автомобили и голям трафик. Ако планираме града за хора и обществени пространства, получаваме хора и публични пространства", казва урбанистът Фред Кент, консултирал кметовете на множество градове по света, основател на организацията Projects for Public Spaces.

И докато развитието на метрото в София е голяма крачка в правилната посока, така модерните напоследък естакади, никнещи по кръстовищата, будят недоумение. Първо, защото подобно транспортно решение е характерно и изглежда на място за извънградски пътища, а не в градската среда.

Освен това, никъде в тях не е видно мястото на останалите участници в движението - за пешеходеца е продължително и често пъти опасно приключение да пресече; за хората в инвалидна количка обикновено дори е невъзможно; за велосипедиста няма отделна алея, а за градския транспорт не е предвидена бус лента...

На практика градът ни наподобява наркоман в окаяно състояние, тежко пристрастен към бензин, нафта и газ, а тези, които са призвани да му помогнат - отговорните фактори в общината - не само че не го правят, ами продължават да му пробутват от „стоката", за да вървят обществени поръчки и строителни фирми и да се лапат кинти.

А нещата биха могли да изглеждат по коренно различен начин, ако се сменят приоритетите: подобряване на обществения транспорт, възстановяване на градската ЖП мрежа, осигуряване на възможности за безопасно и бързо придвижване с колело - все мерки, присъстващи в тази провокирана от последното безумие петиция.

На фона на катастрофалната транспортна политика в София са смехотворни напъните за Европейска столица на културата през 2019-а. Нещо повече, паркът Борисова градина, от който през годините бе погубена немалка част, е именно недвижим паметник на културата.

Така че по-добре от общината да вземат да похарчат част от предвидените за новия път 60 милиона лева за облагородяването на местността Погребите (пътечки, пейки, беседки), а останалите за велоалеи в целия град, вместо да продължават да късат от зеленото сърце на София.

Текст Ивайло Стоименов