ДИМИТЪР ВОЕВ – THE MAN IN BLACK

Днес започва тридневният фестивал УЛИЦА НОВ ЖИВОТ - 20 години отвъд Димитър Воев. Всъщност той бе открит още вчера, с изложба в The Fridge на „Мадрид" 8. Това не е първото ознаменуване на годишнина от смъртта на един от най-ценните български артисти, но със сигурност е най-мащабното досега. Участващите музиканти, художници, режисьори, поети, писатели и приятели сами по себе си са достатъчни, за да напълнят залите, да не говорим за хората с билети. (Между другото, почти всички билети са разпродадени, така че ако си се надявал да вземеш на място или да се набуташ в гест листа - успех!) Доста впечатляващо предвид факта, че музиката на Воев и Нова Генерация не се лее от ефира и групата няма повече видеоклипове, отколкото песни, и по-малко песни, отколкото концерти. По едно време беше модерно всеки втори „режисьор" да се фръцка с това как ще прави филм за Нова Генерация. Тези филми още ги чакаме, но режисьорите ще се пръкнат отново на фестивала.

Интересно и на моменти доста странно е да се наблюдава ефекта Воев/НГ през XXI век. Чудесно е, че много хора, които няма как да са ги гледали на лайф, сега живеят с музиката им. Велико е, че новото поколение, или поне част от него, има култ към тях, че ги обича като герои.
Зверски тъпо е обаче, че има и такива, които ги размахват свирепо над главите ни, пищейки истерично: „Нещастници, ей тва е изкуство!", вместо да ни предизвикват с нещо свое. Увеселително голям става и броят на онези, които твърдят, че са най-фантастичните фенове и че са били там „от самото начало". Нещо като с онзи прословут исторически концерт на Секс Пистълс, на който хиляди сноби ще ти кажат, че са присъствали, а всъщност е имало само 35 човека.

Наистина нямаше да е зле всичките да бяха дошли на последните гигове на Воев и компания в периода 1991-1992. Аз ги помня. Понеже бях там. Не защото съм най-якият НГ-фен (тогавашният ни басист Мишо беше), а просто защото и ние свирихме на тях. Поредица фестивали и няколко по-малки концерта. На тези, по-малките, определено не беше фраш. Това обаче не пречеше на групата да излиза в пълен боен грим. Което ме спечели веднага, особено на онова шоу, на което Воев цъфна по чехли, с лакирани в яркочервено нокти на краката. Метълите в публиката полудяха - буквално. Хахах, безценно! Предвид че и през 2012-а нацията ни като цяло продължава да бъде расистка, хомофобска и доста консервативна по отношение на външния вид, какво да говорим за преди двайсет години. По онова време се опитваха да ни натикат в казармата и разни левенти ми обясняваха колко смело и мъжествено било да ходиш войник, а аз съм се глезил с тая тупирана коса, дантелени шалчета и ластични джинси. А каква ли смелост се изискваше да се обличаш като Воев и ко., да правиш подобна музика и да се събуждаш сутрин, знаейки, че всеки ден е обречена битка с тъпанарите?

Всъщност на един от онези лайфове бяхме само двете групи и те бързо ни надушиха, че сме опустошили гардеробите на гаджета и майки, което явно им допадна (не ще да е било свиренето ни) и ни поканиха на няколко съвместни концерта, но тогавашният ни мениджър им отказа. Ама че идиот! По-важното в случая е, че Воев не държеше НГ непременно да свирят само и единствено с „дарк" групи, както съм чувал разни тъпаци да дрънкат. На последните вероятно е убягнало и възхитителното чувство за хумор, което се подхилкваше под гениалната ледена повърхност не само в текстовете, но и музката му. Все пак, ако се заслушате, ясно си личи, че освен Джой Дивижън, Баухаус и т.н. нашите хора са слушали и немалко Би Фифти Ту`с, която едва ли е най-мрачната група в света.

Понякога се питам дали ако Воев тепърва започваше, щеше да бъде боготворен така от една култура, в която всеки втори е „поет", „писател", „блогър", „хипстер" и някакъв вид неразбран пръдльо, а реално всички са хейтъри? Не бих искал и да знам.

Докато пишех това, на лууп вървеше „Ледове", което е любимото ми парче на НГ. Утре ние ще изсвирим една от малкото им песни, записани на английски. В наша собствена интерпретация. Сигурен съм, че Воев би искал така. Той винаги търсеше нюансите. Дори в черното.