Димни сигнали

Ако човек се разходи из централните софийски улици в петък или събота вечер, ще забележи интересно и непознато доскоро явление - пред всеки бар или по-голям клуб има солидна тълпа веселящи се хора. Все едно си в най-великия квартал за купон в Европа - Байру Алто в Лисабон.

Общото между насъбралото се множество е, че (почти) всеки държи цигара в ръка. Най-положителното обаче се усеща, щом влезеш вътре - там просто се диша, а когато си тръгнеш след няколко часа парти, не си усмърдян и с червени подпухнали очи, докато трескаво се опитваш да изгълташ всичкия пресен въздух наоколо.

Веднъж вече изразихме радостта си от очевидно необходимата, макар и оспорвана от мнозина забрана за пушене на закрити обществени места. И решихме, че щастливо сме приключили с темата.

Да, ама злото не спи! Миналата седмица от тъмното изпълзя някакъв независим депутат (колко да е независим!) Кирил Гумнеров - екс-атакист, който повдигна въпроса за отмяна на забраната.

Въпросният чичка получи (и в момента продължава да получава) своите незаслужени две минути слава, като надъхано обясни, че Хитлер бил първият държавник, забранил пушенето (сигурно е вярно, от Атака ги разбират тия работи), и че щом Парламентът бил приел идиотски закон, трябвало да намери доблест и да го отмени.

За следящите политическите процеси в държавата е пределно ясно, че чрез този свръхнезависим депутат и неговия колега Стоян Иванов, напуснали Атака, за да гарантират парламентарно мнозинство на сегашното правителство, ГЕРБ (или част от него) прави опит да редактира едно от немногото си безспорно читави действия.

Все пак сред най-влиятелните хора в парламентарната група на управляващата партия е Емил Димитров, наричан още Емо Ротманса или Емо Фаса заради интересите си в цигарения бизнес. И не само там, помним още Закона за горите, който заедно спряхме на Орлов мост и т.н., и т.н., но това е друга тема.

Та доводите на народния избраник Гумнеров са, че забраната била пагубна за икономиката и цитира някакви страшни цифри как 6000 човека били загубили работата си и същото щяло да се случи с още 20-30 000. Нямам намерение да споря по този въпрос - не че не мога и аз да си измисля няколко гръмки числа, но този довод просто не е релевантен.

В България обичаме да казваме, че здравето е най-ценното. Добре е тиквениците, които имаме нещастието да ни представляват в Народното събрание, да си го набият в главите и да не излизат с псевдоикономически аргументи. Впрочем, темата е отлично развита в брилянтния английски комедиен сериал Yes, Minister още през 80-те години.

Е, през 2007-а англичаните го направиха. И там имаше ощипани - както от средите на „онеправданите" пушачи, така и от засегнатия цигарен бизнес. Имаше и невярващи, че това е приложимо на практика. Само че забраната си стана факт. Някои, които се правеха на хитри, платиха тежки глоби, имаше и затворени заведения. А след около година време социологическите проучвания показаха, че повечето от самите пушачи са доволни, защото пушат по-малко - хем по-здравословно, хем по-евтино.

Депутат Гумнеров приложи в аргументацията си и това, че неразхлабването на забраната би довело до повече корупция и подкупи за инспекторите, контролиращи нейното спазване. Когато висш представител на институциите заяви, че държавата не е способна да наложи прилагането на законите, това вече е притеснително. И дискредитиращо преди всичко самия него.

Дали забраната ще се спазва, зависи от всички нас. В тази връзка, телефонният номер за сигнализиране за нарушения е 0700 200 09, а освен него на разположение е и сайтът BezDim.org, където всеки може да подаде сигнал както за самото нарушение, така и дали инспекторите са си свършили работата.

Минаха първите леки три месеца. Досега в България бе лесно: топло време - няма проблеми. Сега обаче идват есента и зимата и именно затова тръгна тази нова кампания. Предстои ни решителният рунд в отстояването на завоюваните позиции.

Естествено, в демократична държава всеки може да говори каквото си иска в рамките на закона, но ще е твърде наивно просто да пуснем покрай ушите си словата Гумнерови, чрез които ни говори Емил Димитров.

Трябва да сме нащрек, защото иначе, докато се усетим, току-виж се върнали бутафорните прегради в заведенията, малките стаички за непушачи и дори табелките върху масите, сменящи се според вкуса на клиента.

Всякакви половинчати мерки от рода на заведения за пушачи и непушачи, отделни помещения и прочие замазване на положението биха върнали нещата в старото статукво. Защото, ако собствениците на кафенета и клубове имат свободата да решават, познай какво ще стане! Ако в една компания половината пушат, а другите - не, познай в коя зала ще седнат всички!

Тровенето с никотин не е материя, по която всеки има право на мнение. Поне на такова нямат пристрастените към него. Те са болестно зависими и държавата трябва да се грижи за тях именно чрез ограничения. По-важното в случая е, че тя по този начин пази и обгазяваните невинни жертви на дима, които не са го избрали за себе си.

Нека да бъде както в споменатата Англия. Ако на някого му е толкова важно да пуши - вали, не вали, излиза навън. Неговата наркомания не е мой проблем. Мога да изляза с него и да му правя компания - ако искам.

Пушенето не е изконно човешко право. Чистият въздух е.

Фотография Васил Танев